1 T hen the Lord said to Moses, “Go to Pharaoh and speak to him, ‘Thus says the Lord, the God of the Hebrews, “ Let My people go, that they may serve Me.

Тогава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

2 F or if you refuse to let them go and continue to hold them,

Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,

3 b ehold, the hand of the Lord will come with a very severe pestilence on your livestock which are in the field, on the horses, on the donkeys, on the camels, on the herds, and on the flocks.

ръката на Господа ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор.

4 B ut the Lord will make a distinction between the livestock of Israel and the livestock of Egypt, so that nothing will die of all that belongs to the sons of Israel.”’”

И Господ ще постави преграда между Израелевия и египетския добитък; от целия добитък на израелтяните нищо няма да умре.

5 T he Lord set a definite time, saying, “Tomorrow the Lord will do this thing in the land.”

И Господ определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.

6 S o the Lord did this thing on the next day, and all the livestock of Egypt died; but of the livestock of the sons of Israel, not one died.

На другия ден Господ стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израелтяните нищо не умря.

7 P haraoh sent, and behold, there was not even one of the livestock of Israel dead. But the heart of Pharaoh was hardened, and he did not let the people go. The Plague of Boils

Фараонат прати да видят и, ето, от добитъка на израелтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа.

8 T hen the Lord said to Moses and Aaron, “Take for yourselves handfuls of soot from a kiln, and let Moses throw it toward the sky in the sight of Pharaoh.

Тогава Господ каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;

9 I t will become fine dust over all the land of Egypt, and will become boils breaking out with sores on man and beast through all the land of Egypt.”

и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя.

10 S o they took soot from a kiln, and stood before Pharaoh; and Moses threw it toward the sky, and it became boils breaking out with sores on man and beast.

И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните.

11 T he magicians could not stand before Moses because of the boils, for the boils were on the magicians as well as on all the Egyptians.

А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление.

12 A nd the Lord hardened Pharaoh’s heart, and he did not listen to them, just as the Lord had spoken to Moses.

Но Господ закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както Господ беше предсказал на Моисей.

13 T hen the Lord said to Moses, “ Rise up early in the morning and stand before Pharaoh and say to him, ‘Thus says the Lord, the God of the Hebrews, “ Let My people go, that they may serve Me.

След това Господ каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

14 F or this time I will send all My plagues on you and your servants and your people, so that you may know that there is no one like Me in all the earth.

Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

15 F or if by now I had put forth My hand and struck you and your people with pestilence, you would then have been cut off from the earth.

Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.

16 B ut, indeed, for this reason I have allowed you to remain, in order to show you My power and in order to proclaim My name through all the earth.

Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

17 S till you exalt yourself against My people by not letting them go. The Plague of Hail

Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?

18 B ehold, about this time tomorrow, I will send a very heavy hail, such as has not been seen in Egypt from the day it was founded until now.

Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.

19 N ow therefore send, bring your livestock and whatever you have in the field to safety. Every man and beast that is found in the field and is not brought home, when the hail comes down on them, will die.”’”

И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.

20 T he one among the servants of Pharaoh who feared the word of the Lord made his servants and his livestock flee into the houses;

И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;

21 b ut he who paid no regard to the word of the Lord left his servants and his livestock in the field.

а който не обърна внимание на казаното от Господа, остави слугите и добитъка си по полето.

22 N ow the Lord said to Moses, “Stretch out your hand toward the sky, that hail may fall on all the land of Egypt, on man and on beast and on every plant of the field, throughout the land of Egypt.”

Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя.

23 M oses stretched out his staff toward the sky, and the Lord sent thunder and hail, and fire ran down to the earth. And the Lord rained hail on the land of Egypt.

Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; Господ изпрати градушка по Египетската земя.

24 S o there was hail, and fire flashing continually in the midst of the hail, very severe, such as had not been in all the land of Egypt since it became a nation.

Така имаше град и огън, размесен с града - град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.

25 T he hail struck all that was in the field through all the land of Egypt, both man and beast; the hail also struck every plant of the field and shattered every tree of the field.

В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето - и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.

26 O nly in the land of Goshen, where the sons of Israel were, there was no hail.

Само в Гесенската земя, където бяха израелтяните, не удари град.

27 T hen Pharaoh sent for Moses and Aaron, and said to them, “ I have sinned this time; the Lord is the righteous one, and I and my people are the wicked ones.

Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; Господ е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.

28 M ake supplication to the Lord, for there has been enough of God’s thunder and hail; and I will let you go, and you shall stay no longer.”

Помолете се на Господа, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.

29 M oses said to him, “As soon as I go out of the city, I will spread out my hands to the Lord; the thunder will cease and there will be hail no longer, that you may know that the earth is the Lord’s.

А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е Господен.

30 B ut as for you and your servants, I know that you do not yet fear the Lord God.”

Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от Господа Бога.

31 ( Now the flax and the barley were ruined, for the barley was in the ear and the flax was in bud.

(Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;

32 B ut the wheat and the spelt were not ruined, for they ripen late.)

но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)

33 S o Moses went out of the city from Pharaoh, and spread out his hands to the Lord; and the thunder and the hail ceased, and rain no longer poured on the earth.

И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към Господа; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

34 B ut when Pharaoh saw that the rain and the hail and the thunder had ceased, he sinned again and hardened his heart, he and his servants.

Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.

35 P haraoh’s heart was hardened, and he did not let the sons of Israel go, just as the Lord had spoken through Moses.

Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израелтяните, както Господ беше говорил чрез Моисей.