1 N ow in the second year of the reign of Nebuchadnezzar, Nebuchadnezzar had dreams; and his spirit was troubled and his sleep left him.

Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.

2 T hen the king gave orders to call in the magicians, the conjurers, the sorcerers and the Chaldeans to tell the king his dreams. So they came in and stood before the king.

Тогава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.

3 T he king said to them, “I had a dream and my spirit is anxious to understand the dream.”

Царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.

4 T hen the Chaldeans spoke to the king in Aramaic: “ O king, live forever! Tell the dream to your servants, and we will declare the interpretation.”

Тогава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

5 T he king replied to the Chaldeans, “ The command from me is firm: if you do not make known to me the dream and its interpretation, you will be torn limb from limb and your houses will be made a rubbish heap.

Царят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;

6 B ut if you declare the dream and its interpretation, you will receive from me gifts and a reward and great honor; therefore declare to me the dream and its interpretation.”

но ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.

7 T hey answered a second time and said, “Let the king tell the dream to his servants, and we will declare the interpretation.”

Те, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

8 T he king replied, “I know for certain that you are bargaining for time, inasmuch as you have seen that the command from me is firm,

Царят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.

9 t hat if you do not make the dream known to me, there is only one decree for you. For you have agreed together to speak lying and corrupt words before me until the situation is changed; therefore tell me the dream, that I may know that you can declare to me its interpretation.”

Обаче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.

10 T he Chaldeans answered the king and said, “There is not a man on earth who could declare the matter for the king, inasmuch as no great king or ruler has ever asked anything like this of any magician, conjurer or Chaldean.

Халдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец, или халдеец.

11 M oreover, the thing which the king demands is difficult, and there is no one else who could declare it to the king except gods, whose dwelling place is not with mortal flesh.”

Това, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората.

12 B ecause of this the king became indignant and very furious and gave orders to destroy all the wise men of Babylon.

Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.

13 S o the decree went forth that the wise men should be slain; and they looked for Daniel and his friends to kill them.

И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.

14 T hen Daniel replied with discretion and discernment to Arioch, the captain of the king’s bodyguard, who had gone forth to slay the wise men of Babylon;

Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

15 h e said to Arioch, the king’s commander, “For what reason is the decree from the king so urgent?” Then Arioch informed Daniel about the matter.

Той каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.

16 S o Daniel went in and requested of the king that he would give him time, in order that he might declare the interpretation to the king.

И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.

17 T hen Daniel went to his house and informed his friends, Hananiah, Mishael and Azariah, about the matter,

Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,

18 s o that they might request compassion from the God of heaven concerning this mystery, so that Daniel and his friends would not be destroyed with the rest of the wise men of Babylon. The Secret Is Revealed to Daniel

за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

19 T hen the mystery was revealed to Daniel in a night vision. Then Daniel blessed the God of heaven;

Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

20 D aniel said, “Let the name of God be blessed forever and ever, For wisdom and power belong to Him.

Даниил каза: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.

21 “ It is He who changes the times and the epochs; He removes kings and establishes kings; He gives wisdom to wise men And knowledge to men of understanding.

Той изменя времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.

22 “ It is He who reveals the profound and hidden things; He knows what is in the darkness, And the light dwells with Him.

Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

23 “ To You, O God of my fathers, I give thanks and praise, For You have given me wisdom and power; Even now You have made known to me what we requested of You, For You have made known to us the king’s matter.”

На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, което измолих от Тебе, защото си ни открил царската работа.

24 T herefore, Daniel went in to Arioch, whom the king had appointed to destroy the wise men of Babylon; he went and spoke to him as follows: “ Do not destroy the wise men of Babylon! Take me into the king’s presence, and I will declare the interpretation to the king.”

И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.

25 T hen Arioch hurriedly brought Daniel into the king’s presence and spoke to him as follows: “I have found a man among the exiles from Judah who can make the interpretation known to the king!”

Тогава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.

26 T he king said to Daniel, whose name was Belteshazzar, “Are you able to make known to me the dream which I have seen and its interpretation?”

Царят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?

27 D aniel answered before the king and said, “As for the mystery about which the king has inquired, neither wise men, conjurers, magicians nor diviners are able to declare it to the king.

Даниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.

28 H owever, there is a God in heaven who reveals mysteries, and He has made known to King Nebuchadnezzar what will take place in the latter days. This was your dream and the visions in your mind while on your bed.

Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:

29 A s for you, O king, while on your bed your thoughts turned to what would take place in the future; and He who reveals mysteries has made known to you what will take place.

Царю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.

30 B ut as for me, this mystery has not been revealed to me for any wisdom residing in me more than in any other living man, but for the purpose of making the interpretation known to the king, and that you may understand the thoughts of your mind. The King’s Dream

Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.

31 “ You, O king, were looking and behold, there was a single great statue; that statue, which was large and of extraordinary splendor, was standing in front of you, and its appearance was awesome.

Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.

32 T he head of that statue was made of fine gold, its breast and its arms of silver, its belly and its thighs of bronze,

Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата му - от мед,

33 i ts legs of iron, its feet partly of iron and partly of clay.

краката му - от желязо, ходилата му - отчасти от желязо, а отчасти от кал.

34 Y ou continued looking until a stone was cut out without hands, and it struck the statue on its feet of iron and clay and crushed them.

Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

35 T hen the iron, the clay, the bronze, the silver and the gold were crushed all at the same time and became like chaff from the summer threshing floors; and the wind carried them away so that not a trace of them was found. But the stone that struck the statue became a great mountain and filled the whole earth. The Interpretation—Babylon the First Kingdom

Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

36 “ This was the dream; now we will tell its interpretation before the king.

Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

37 Y ou, O king, are the king of kings, to whom the God of heaven has given the kingdom, the power, the strength and the glory;

Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

38 a nd wherever the sons of men dwell, or the beasts of the field, or the birds of the sky, He has given them into your hand and has caused you to rule over them all. You are the head of gold. Medo-Persia and Greece

и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.

39 A fter you there will arise another kingdom inferior to you, then another third kingdom of bronze, which will rule over all the earth. Rome

След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.

40 T hen there will be a fourth kingdom as strong as iron; inasmuch as iron crushes and shatters all things, so, like iron that breaks in pieces, it will crush and break all these in pieces.

Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.

41 I n that you saw the feet and toes, partly of potter’s clay and partly of iron, it will be a divided kingdom; but it will have in it the toughness of iron, inasmuch as you saw the iron mixed with common clay.

А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

42 A s the toes of the feet were partly of iron and partly of pottery, so some of the kingdom will be strong and part of it will be brittle.

И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

43 A nd in that you saw the iron mixed with common clay, they will combine with one another in the seed of men; but they will not adhere to one another, even as iron does not combine with pottery. The Divine Kingdom

И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

44 I n the days of those kings the God of heaven will set up a kingdom which will never be destroyed, and that kingdom will not be left for another people; it will crush and put an end to all these kingdoms, but it will itself endure forever.

И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.

45 I nasmuch as you saw that a stone was cut out of the mountain without hands and that it crushed the iron, the bronze, the clay, the silver and the gold, the great God has made known to the king what will take place in the future; so the dream is true and its interpretation is trustworthy.” Daniel Promoted

Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.

46 T hen King Nebuchadnezzar fell on his face and did homage to Daniel, and gave orders to present to him an offering and fragrant incense.

Тогава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.

47 T he king answered Daniel and said, “Surely your God is a God of gods and a Lord of kings and a revealer of mysteries, since you have been able to reveal this mystery.”

Царят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.

48 T hen the king promoted Daniel and gave him many great gifts, and he made him ruler over the whole province of Babylon and chief prefect over all the wise men of Babylon.

Тогава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.

49 A nd Daniel made request of the king, and he appointed Shadrach, Meshach and Abed-nego over the administration of the province of Babylon, while Daniel was at the king’s court.

Даниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.