1 N ow on the same occasion there were some present who reported to Him about the Galileans whose blood Pilate had mixed with their sacrifices.

В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

2 A nd Jesus said to them, “ Do you suppose that these Galileans were greater sinners than all other Galileans because they suffered this fate ?

И Той им отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така?

3 I tell you, no, but unless you repent, you will all likewise perish.

Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

4 O r do you suppose that those eighteen on whom the tower in Siloam fell and killed them were worse culprits than all the men who live in Jerusalem?

Или мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим?

5 I tell you, no, but unless you repent, you will all likewise perish.”

Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Притча за безплодната смокиня

6 A nd He began telling this parable: “A man had a fig tree which had been planted in his vineyard; and he came looking for fruit on it and did not find any.

Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

7 A nd he said to the vineyard-keeper, ‘Behold, for three years I have come looking for fruit on this fig tree without finding any. Cut it down! Why does it even use up the ground?’

И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята?

8 A nd he answered and said to him, ‘Let it alone, sir, for this year too, until I dig around it and put in fertilizer;

А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

9 a nd if it bears fruit next year, fine; but if not, cut it down.’” Healing on the Sabbath

и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш.

10 A nd He was teaching in one of the synagogues on the Sabbath.

И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11 A nd there was a woman who for eighteen years had had a sickness caused by a spirit; and she was bent double, and could not straighten up at all.

и, ето, една жена, която имаше дух, който ѝ беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

12 W hen Jesus saw her, He called her over and said to her, “Woman, you are freed from your sickness.”

А Исус, като я видя, повика я и ѝ каза: Жено, освободена си от твоята немощ.

13 A nd He laid His hands on her; and immediately she was made erect again and began glorifying God.

И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога.

14 B ut the synagogue official, indignant because Jesus had healed on the Sabbath, began saying to the crowd in response, “ There are six days in which work should be done; so come during them and get healed, and not on the Sabbath day.”

А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

15 B ut the Lord answered him and said, “You hypocrites, does not each of you on the Sabbath untie his ox or his donkey from the stall and lead him away to water him ?

Но Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои?

16 A nd this woman, a daughter of Abraham as she is, whom Satan has bound for eighteen long years, should she not have been released from this bond on the Sabbath day?”

А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

17 A s He said this, all His opponents were being humiliated; and the entire crowd was rejoicing over all the glorious things being done by Him. Parables of Mustard Seed and Leaven

И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него. Притча за синаповото зърно и кваса

18 S o He was saying, “ What is the kingdom of God like, and to what shall I compare it?

Тогава каза: На какво прилича Божието царство и на какво да го уподобя?

19 I t is like a mustard seed, which a man took and threw into his own garden; and it grew and became a tree, and the birds of the air nested in its branches.”

Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му.

20 A nd again He said, “ To what shall I compare the kingdom of God?

И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

21 I t is like leaven, which a woman took and hid in three pecks of flour until it was all leavened.” Teaching in the Villages

Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. Тясната врата

22 A nd He was passing through from one city and village to another, teaching, and proceeding on His way to Jerusalem.

И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и селата и поучаваше.

23 A nd someone said to Him, “Lord, are there just a few who are being saved?” And He said to them,

И някой Му каза: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

24 “ Strive to enter through the narrow door; for many, I tell you, will seek to enter and will not be able.

Подвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат.

25 O nce the head of the house gets up and shuts the door, and you begin to stand outside and knock on the door, saying, ‘ Lord, open up to us!’ then He will answer and say to you, ‘ I do not know where you are from.’

След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте.

26 T hen you will begin to say, ‘We ate and drank in Your presence, and You taught in our streets’;

Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и по нашите улици си поучавал.

27 a nd He will say, ‘I tell you, I do not know where you are from; depart from Me, all you evildoers.’

А Той ще отговори: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

28 I n that place there will be weeping and gnashing of teeth when you see Abraham and Isaac and Jacob and all the prophets in the kingdom of God, but yourselves being thrown out.

Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си - изпъдени навън.

29 A nd they will come from east and west and from north and south, and will recline at the table in the kingdom of God.

И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство.

30 A nd behold, some are last who will be first and some are first who will be last.”

И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. Христос плаче за Йерусалим

31 J ust at that time some Pharisees approached, saying to Him, “Go away, leave here, for Herod wants to kill You.”

В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.

32 A nd He said to them, “Go and tell that fox, ‘Behold, I cast out demons and perform cures today and tomorrow, and the third day I reach My goal.’

Исус им каза: Идете, кажете на тази лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.

33 N evertheless I must journey on today and tomorrow and the next day; for it cannot be that a prophet would perish outside of Jerusalem.

Обаче днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине извън Йерусалим.

34 O Jerusalem, Jerusalem, the city that kills the prophets and stones those sent to her! How often I wanted to gather your children together, just as a hen gathers her brood under her wings, and you would not have it!

Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

35 B ehold, your house is left to you desolate; and I say to you, you will not see Me until the time comes when you say, ‘ Blessed is He who comes in the name of the Lord!’”

Ето, вашият дом ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.