1 N ow there was a long war between the house of Saul and the house of David; and David grew steadily stronger, but the house of Saul grew weaker continually.

Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.

2 S ons were born to David at Hebron: his firstborn was Amnon, by Ahinoam the Jezreelitess;

На Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам.

3 a nd his second, Chileab, by Abigail the widow of Nabal the Carmelite; and the third, Absalom the son of Maacah, the daughter of Talmai, king of Geshur;

Вторият му - Хилеав, от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият - Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай.

4 a nd the fourth, Adonijah the son of Haggith; and the fifth, Shephatiah the son of Abital;

Четвъртият - Адония, син на Агита. Петият - Сефатия, син на Авитала.

5 a nd the sixth, Ithream, by David’s wife Eglah. These were born to David at Hebron. Abner Joins David

И шестият - Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.

6 I t came about while there was war between the house of Saul and the house of David that Abner was making himself strong in the house of Saul.

А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.

7 N ow Saul had a concubine whose name was Rizpah, the daughter of Aiah; and Ish-bosheth said to Abner, “Why have you gone in to my father’s concubine?”

Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница?

8 T hen Abner was very angry over the words of Ish-bosheth and said, “ Am I a dog’s head that belongs to Judah? Today I show kindness to the house of Saul your father, to his brothers and to his friends, and have not delivered you into the hands of David; and yet today you charge me with a guilt concerning the woman.

Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена!

9 M ay God do so to Abner, and more also, if as the Lord has sworn to David, I do not accomplish this for him,

Така да стори Бог с Авенир - да! - и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както Господ му се е клел,

10 t o transfer the kingdom from the house of Saul and to establish the throne of David over Israel and over Judah, from Dan even to Beersheba.”

като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израел, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

11 A nd he could no longer answer Abner a word, because he was afraid of him.

И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.

12 T hen Abner sent messengers to David in his place, saying, “Whose is the land? Make your covenant with me, and behold, my hand shall be with you to bring all Israel over to you.”

Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израел.

13 H e said, “Good! I will make a covenant with you, but I demand one thing of you, namely, you shall not see my face unless you first bring Michal, Saul’s daughter, when you come to see me.”

А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш.

14 S o David sent messengers to Ish-bosheth, Saul’s son, saying, “Give me my wife Michal, to whom I was betrothed for a hundred foreskins of the Philistines.”

И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.

15 I sh-bosheth sent and took her from her husband, from Paltiel the son of Laish.

И така, Исвостей прати и я взе от мъжа ѝ Фалатиил, Лаисовия син.

16 B ut her husband went with her, weeping as he went, and followed her as far as Bahurim. Then Abner said to him, “Go, return.” So he returned.

Мъжът ѝ дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

17 N ow Abner had consultation with the elders of Israel, saying, “In times past you were seeking for David to be king over you.

А Авенир влезе във връзка с Израелевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;

18 N ow then, do it! For the Lord has spoken of David, saying, ‘ By the hand of My servant David I will save My people Israel from the hand of the Philistines and from the hand of all their enemies.’”

сега направете това, защото Господ е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели

19 A bner also spoke in the hearing of Benjamin; and in addition Abner went to speak in the hearing of David in Hebron all that seemed good to Israel and to the whole house of Benjamin.

Авенир говорѝ още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израел и на целия Вениаминов дом.

20 T hen Abner and twenty men with him came to David at Hebron. And David made a feast for Abner and the men who were with him.

И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.

21 A bner said to David, “Let me arise and go and gather all Israel to my lord the king, that they may make a covenant with you, and that you may be king over all that your soul desires.” So David sent Abner away, and he went in peace.

Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израел при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир.

22 A nd behold, the servants of David and Joab came from a raid and brought much spoil with them; but Abner was not with David in Hebron, for he had sent him away, and he had gone in peace.

А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.

23 W hen Joab and all the army that was with him arrived, they told Joab, saying, “Abner the son of Ner came to the king, and he has sent him away, and he has gone in peace.”

След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.

24 T hen Joab came to the king and said, “What have you done? Behold, Abner came to you; why then have you sent him away and he is already gone?

Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?

25 Y ou know Abner the son of Ner, that he came to deceive you and to learn of your going out and coming in and to find out all that you are doing.” Joab Murders Abner

Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш.

26 W hen Joab came out from David, he sent messengers after Abner, and they brought him back from the well of Sirah; but David did not know it.

И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.

27 S o when Abner returned to Hebron, Joab took him aside into the middle of the gate to speak with him privately, and there he struck him in the belly so that he died on account of the blood of Asahel his brother.

И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря.

28 A fterward when David heard it, he said, “I and my kingdom are innocent before the Lord forever of the blood of Abner the son of Ner.

А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред Господа до века за кръвта на Авенир, Нировия син.

29 M ay it fall on the head of Joab and on all his father’s house; and may there not fail from the house of Joab one who has a discharge, or who is a leper, or who takes hold of a distaff, or who falls by the sword, or who lacks bread.”

Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

30 S o Joab and Abishai his brother killed Abner because he had put their brother Asahel to death in the battle at Gibeon. David Mourns Abner

Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.

31 T hen David said to Joab and to all the people who were with him, “ Tear your clothes and gird on sackcloth and lament before Abner.” And King David walked behind the bier.

Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката.

32 T hus they buried Abner in Hebron; and the king lifted up his voice and wept at the grave of Abner, and all the people wept.

Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.

33 T he king chanted a lament for Abner and said, “Should Abner die as a fool dies?

Царят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният?

34 “ Your hands were not bound, nor your feet put in fetters; As one falls before the wicked, you have fallen.” And all the people wept again over him.

Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти - сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него.

35 T hen all the people came to persuade David to eat bread while it was still day; but David vowed, saying, “ May God do so to me, and more also, if I taste bread or anything else before the sun goes down.”

После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето.

36 N ow all the people took note of it, and it pleased them, just as everything the king did pleased all the people.

И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.

37 S o all the people and all Israel understood that day that it had not been the will of the king to put Abner the son of Ner to death.

Защото в онзи ден целият народ и целият Израел разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.

38 T hen the king said to his servants, “Do you not know that a prince and a great man has fallen this day in Israel?

А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израел!

39 I am weak today, though anointed king; and these men the sons of Zeruiah are too difficult for me. May the Lord repay the evildoer according to his evil.”

Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.