1 A nd afterward Moses and Aaron came and said to Pharaoh, “ Thus says the Lord, the God of Israel, ‘ Let My people go that they may celebrate a feast to Me in the wilderness.’”

След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

2 B ut Pharaoh said, “ Who is the Lord that I should obey His voice to let Israel go? I do not know the Lord, and besides, I will not let Israel go.”

Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

3 T hen they said, “ The God of the Hebrews has met with us. Please, let us go a three days’ journey into the wilderness that we may sacrifice to the Lord our God, otherwise He will fall upon us with pestilence or with the sword.”

А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

4 B ut the king of Egypt said to them, “Moses and Aaron, why do you draw the people away from their work? Get back to your labors!”

Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

5 A gain Pharaoh said, “Look, the people of the land are now many, and you would have them cease from their labors!”

Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

6 S o the same day Pharaoh commanded the taskmasters over the people and their foremen, saying,

И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

7 “ You are no longer to give the people straw to make brick as previously; let them go and gather straw for themselves.

Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

8 B ut the quota of bricks which they were making previously, you shall impose on them; you are not to reduce any of it. Because they are lazy, therefore they cry out, ‘ Let us go and sacrifice to our God.’

Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 L et the labor be heavier on the men, and let them work at it so that they will pay no attention to false words.”

Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

10 S o the taskmasters of the people and their foremen went out and spoke to the people, saying, “Thus says Pharaoh, ‘I am not going to give you any straw.

И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

11 Y ou go and get straw for yourselves wherever you can find it, but none of your labor will be reduced.’”

Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

12 S o the people scattered through all the land of Egypt to gather stubble for straw.

Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

13 T he taskmasters pressed them, saying, “Complete your work quota, your daily amount, just as when you had straw.”

А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

14 M oreover, the foremen of the sons of Israel, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten and were asked, “Why have you not completed your required amount either yesterday or today in making brick as previously?”

И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

15 T hen the foremen of the sons of Israel came and cried out to Pharaoh, saying, “Why do you deal this way with your servants?

Тогава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

16 T here is no straw given to your servants, yet they keep saying to us, ‘Make bricks!’ And behold, your servants are being beaten; but it is the fault of your own people.”

Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

17 B ut he said, “You are lazy, very lazy; therefore you say, ‘Let us go and sacrifice to the Lord.’

Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

18 S o go now and work; for you will be given no straw, yet you must deliver the quota of bricks.”

Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

19 T he foremen of the sons of Israel saw that they were in trouble because they were told, “You must not reduce your daily amount of bricks.”

И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

20 W hen they left Pharaoh’s presence, they met Moses and Aaron as they were waiting for them.

И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

21 T hey said to them, “ May the Lord look upon you and judge you, for you have made us odious in Pharaoh’s sight and in the sight of his servants, to put a sword in their hand to kill us.”

и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

22 T hen Moses returned to the Lord and said, “ O Lord, why have You brought harm to this people? Why did You ever send me?

Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

23 E ver since I came to Pharaoh to speak in Your name, he has done harm to this people, and You have not delivered Your people at all.”

Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?