1 ¶ And afterward Moses and Aaron went in and told Pharaoh, Thus saith the LORD God of Israel, Let my people go that they may celebrate a feast unto me in the wilderness.

След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

2 A nd Pharaoh said, Who is the LORD, that I should hearken to his voice to let Israel go? I do not know the LORD, neither will I let Israel go.

Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

3 ¶ And they said, The God of the Hebrews has found us; therefore we shall go three days’ journey into the desert and sacrifice unto the LORD our God lest he encounter us with pestilence or with the sword.

А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

4 T hen the king of Egypt said unto them, Why do ye, Moses and Aaron, keep the people from their works? Go unto your burdens.

Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

5 P haraoh also said, Behold, the people of the land now are many, and ye make them cease from their burdens.

Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

6 A nd Pharaoh commanded the same day the taskmasters of the people and their officers, saying,

И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

7 Y e shall no longer give the people firewood to make brick as until now; let them go and gather firewood for themselves.

Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

8 A nd the tally of the bricks which they made before, ye shall lay upon them; ye shall not diminish any of it; for they are idle; therefore they cry, saying, Let us go and sacrifice to our God.

Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 L et more work be laid upon them that they may occupy themselves with it; and let them not regard words of deception.

Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

10 ¶ And the taskmasters of the people went out, and their officers, and they spoke to the people, saying, Thus saith Pharaoh, I will not give you firewood.

И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

11 G o ye, gather firewood where ye can find it; yet none of your work shall be diminished.

Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

12 S o the people were scattered abroad throughout all the land of Egypt to gather brush for firewood.

Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

13 A nd the taskmasters hasted them, saying, Fulfil your works, your daily quotas, as when there was firewood.

А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

14 A nd the officers of the sons of Israel, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten, and they demanded, Why have ye not fulfilled your quotas in making brick both yesterday and today, as until now?

И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

15 ¶ Then the officers of the sons of Israel came and cried unto Pharaoh, saying, Why doest thou deal thus with thy slaves?

Тогава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

16 T here is no firewood given unto thy slaves, yet they say to us, Make brick. Behold, thy slaves are beaten; and thy people sin.

Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

17 A nd he replied, Ye are idle, ye are idle, therefore ye say, Let us go and sacrifice unto the LORD.

Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

18 G o therefore now and work, for no firewood shall be given you, yet ye shall deliver the tally of bricks.

Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

19 T hen the officers of the sons of Israel saw that they were afflicted after it was said, Ye shall not diminish any from the bricks of your daily quota.

И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

20 A nd they met Moses and Aaron, who stood in the way, as they came forth from Pharaoh;

И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

21 a nd they said unto them, The LORD look upon you and judge because ye have made our savour to be a stench before Pharaoh and his slaves, putting a sword in their hands to slay us.

и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

22 T hen Moses returned unto the LORD and said, Lord, why hast thou so afflicted this people? Why is it that thou hast sent me?

Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

23 F or since I came to Pharaoh to speak in thy name, he has afflicted this people; neither hast thou delivered thy people at all.

Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?