1 ¶ And they took their journey from Elim, and all the congregation of the sons of Israel came unto the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after their departing out of the land of Egypt.

Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израелтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

2 A nd the whole congregation of the sons of Israel murmured against Moses and Aaron in the wilderness;

А в пустинята цялото общество израелтяни роптаеха против Моисей и Аарон.

3 a nd the sons of Israel said unto them, It would have been better if we had died by the hand of the LORD in the land of Egypt, when we sat by the flesh pots and when we ate bread to the full; for ye have brought us forth into this wilderness to kill this whole assembly with hunger.

Израелтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

4 T hen the LORD said unto Moses, Behold, I will rain bread from heaven for you; and the people shall go out and gather the word for every day, that I may prove them, whether they will walk in my law, or not.

Тогава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам - ще ходят ли по закона Ми, или не.

5 A nd it shall come to pass that on the sixth day they shall prepare that which they bring in, which shall be twice as much as they gather daily.

А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

6 T hen Moses and Aaron said unto all the sons of Israel, At evening ye shall know that the LORD has brought you out from the land of Egypt;

И така, Моисей и Аарон казаха на всички израелтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;

7 A nd in the morning ye shall see the glory of the LORD; for he has heard your murmurings against the LORD; and what are we, that ye murmur against us?

а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

8 A nd Moses said, This shall be when the LORD shall give you in the evening flesh to eat and in the morning bread to the full; for the LORD has heard your murmurings which ye have murmured against him; and what are we? Your murmurings are not against us, but against the LORD.

Моисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.

9 A nd Moses spoke unto Aaron, Say unto all the congregation of the sons of Israel, Come near before the LORD, for he has heard your murmurings.

Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израелтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.

10 A nd it came to pass as Aaron spoke unto the whole congregation of the sons of Israel, that they looked toward the wilderness, and, behold, the glory of the LORD appeared in the cloud.

А докато Аарон говореше на цялото общество израелтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.

11 A nd the LORD spoke unto Moses, saying,

И Господ каза на Моисей:

12 I have heard the murmurings of the sons of Israel; speak unto them, saying, Between the two evenings ye shall eat flesh, and tomorrow ye shall be filled with bread; and ye shall know that I am the LORD your God.

Чух ропота на израелтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.

13 ¶ And it came to pass, that in the evening quail came up, and covered the camp; and in the morning the dew descended round about the host.

И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

14 A nd when the dew ceased to descend, behold, upon the face of the wilderness there lay a small round thing as small as the hoar frost on the ground.

След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

15 A nd when the sons of Israel saw it, they said one to another, It is manna (What is it?): for they did not know what it was. Then Moses said unto them, This is the bread which the LORD has given you to eat.

Когато израелтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

16 T his is the thing which the LORD has commanded, Gather of it every man according to his eating, an omer for each one, according to the number of your persons; take ye each one for those who are in his tent.

Ето какво заповядва Господ: Съберете от него - всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

17 A nd the sons of Israel did so and gathered, some more, some less.

И израелтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

18 A nd when they did measure it with an omer, he that gathered much had nothing over, and he that gathered little had no lack; they gathered each one according to his eating.

А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

19 A nd Moses said, Let no one leave of it until the morning.

Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

20 N otwithstanding they did not hearken unto Moses; but some of them left of it until the morning, and it bred worms and stank; and Moses was angry with them.

Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израелтяните.

21 A nd they gathered it early in the morning, each one according to his eating; and when the sun waxed hot, it melted.

Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

22 ¶ And it came to pass that on the sixth day they gathered twice as much bread, two omers for each one; and all the princes of the congregation came and told Moses.

А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.

23 A nd he said unto them, This is what the LORD has said, Tomorrow is the holy sabbath of rest unto the LORD; bake that which ye will bake today and cook what ye will cook; and that which remains over lay up for you to be kept until the morning.

А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.

24 A nd they laid it up until the morning as Moses bade; and it did not stink, neither was there any worm in it.

И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.

25 A nd Moses said, Eat that today; for today is a sabbath unto the LORD; today ye shall not find it in the field.

Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.

26 S ix days ye shall gather it; but on the seventh day, which is the sabbath, in it there shall be none.

Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.

27 A nd it came to pass that some of the people went out on the seventh day to gather, and they found none.

Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

28 A nd the LORD said unto Moses, How long refuse ye to keep my commandments and my laws?

Тогава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29 S ee that the LORD has given you the sabbath; therefore, he gives you the bread of two days on the sixth day; abide ye every man in his place; let no man go out of his place on the seventh day.

Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

30 S o the people rested on the seventh day.

И така, на седмия ден народът си отпочиваше.

31 A nd the house of Israel called its name Manna; and it was like coriander seed, white, and the taste of it was like wafers made with honey.

А Израелевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.

32 ¶ And Moses said, This is what the LORD has commanded, Fill an omer of it to be kept for your descendants, that they may see the bread with which I have fed you in the wilderness when I brought you forth from the land of Egypt.

Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

33 A nd Moses said unto Aaron, Take a pot and put an omer full of manna in it and lay it up before the LORD, to be kept for your descendants.

Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.

34 A s the LORD commanded Moses, so Aaron laid it up before the Testimony, to be kept.

И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.

35 T hus the sons of Israel ate manna forty years until they came to a land inhabited; they ate manna until they came unto the borders of the land of Canaan.

И израелтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

36 N ow an omer is the tenth part of an ephah.

А гоморът е една десета от ефата.