1 ¶ Now when Festus was come into the province, after three days he ascended from Caesarea to Jerusalem.

А Фест, като зае областта си, след три дни отиде от Цезарея в Йерусалим.

2 T hen the prince of the priests and the principals of the Jews informed him against Paul and besought him,

Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел

3 a sking for grace against him, that he would send for him to Jerusalem, they placing an ambush in the way to kill him.

и като му се молеха, искаха да го склонят против него - да изпрати да го доведат в Йерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя.

4 B ut Festus answered that Paul should be kept at Caesarea and that he himself would depart shortly there.

Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Цезарея и че сам той скоро ще тръгне за там;

5 L et them, therefore, said he, who among you are able, go down with me and accuse this man, if there is anything in him.

затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мен; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

6 A nd when he had tarried among them no more than ten days, he went down unto Caesarea and the next day, sitting on the judgment seat, commanded Paul to be brought.

И като остана между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Цезарея; и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.

7 A nd when he was come, the Jews who came down from Jerusalem stood round about and laid many and grievous complaints against Paul, which they could not prove.

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Йерусалим, го наобиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8 W hile he answered for himself, Neither against the law of the Jews, neither against the temple, nor yet against Caesar have I sinned in anything at all.

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Цезаря съм извършил някакво престъпление.

9 B ut Festus, willing to ingratiate himself with the Jews, answered Paul and said, Wilt thou go up to Jerusalem, and there be judged of these things before me?

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, отвърна на Павел: Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да се съдиш за това пред мен?

10 T hen said Paul, I stand at Caesar’s judgment seat, where I ought to be judged; to the Jews I have done no wrong, as thou very well knowest.

А Павел каза: Аз стоя пред цезаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм причинил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 F or if I am an offender or have committed anything worthy of death, I do not refuse to die; but if there are none of these things of which these accuse me, no one may deliver me unto them. I appeal unto Caesar.

Защото ако съм вредител и съм направил нещо, достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Цезаря.

12 T hen Festus, when he had conferred with the council, answered, Hast thou appealed unto Caesar? unto Caesar shalt thou go.

Тогава Фест, след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Цезаря; при Цезаря ще отидеш. Павел пред Агрипа и Верникия

13 ¶ And after certain days King Agrippa and Bernice came unto Caesarea to salute Festus.

А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Цезарея да поздравят Фест.

14 A nd when they had been there many days, Festus declared Paul’s cause unto the king, saying, There is a certain man left in bonds by Felix,

И като се бавиха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови.

15 a bout whom, when I was at Jerusalem, the princes of the priests and the elders of the Jews informed me, desiring to have vengeance against him.

За него, когато бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини подадоха жалба пред мен и искаха да го осъдя.

16 T o whom I answered, It is not the manner of the Romans to deliver any man to die, before the one who is accused is face to face with his accusers and is given license to answer for himself concerning the crime laid against him.

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 T herefore, when they were come here, without any delay on the next day I sat on the judgment seat and commanded the man to be brought forth.

И така, когато дойдоха тук заедно с мене, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 A gainst whom when the accusers stood up, they brought no accusation of such things as I supposed,

Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,

19 b ut had certain questions against him of their own superstition, and of one Jesus, who was dead, whom Paul affirmed to be alive.

а имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

20 A nd because I doubted of such manner of questions, I asked him whether he would go to Jerusalem and there be judged of these matters.

И понеже аз бях в недоумение как да разследвам такива неща, попитах дали би отишъл в Йерусалим, там да се съди за това.

21 B ut when Paul had appealed to be reserved unto the hearing of Augustus, I commanded him to be kept until I might send him to Caesar.

Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, за да се опази за него, заповядах да го пазят, докато го изпратя при Цезаря.

22 T hen Agrippa said unto Festus, I would also hear the man myself. Tomorrow, said he, thou shalt hear him.

Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 A nd the next day when Agrippa was come and Bernice, with great pomp, and was entered into the place of hearing, with the tribunals and principal men of the city, at Festus’ commandment, Paul was brought forth.

На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.

24 T hen Festus said, King Agrippa, and all men who are here present with us, ye see this man, about whom all the multitude of the Jews have dealt with me, both at Jerusalem and also here, crying that he ought not to live any longer.

Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба и в Йерусалим, и тук, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 B ut when I found that he had committed nothing worthy of death and that he himself has appealed to Augustus, I have determined to send him.

Но аз намерих, че не е направил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

26 O f whom I have no certain thing to write unto my lord. Therefore I have brought him forth before you, and specially before thee, O King Agrippa, that, after examination, I might have something to write.

А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, така че, като бъде разследван, да имам какво да пиша.

27 F or it seems to me unreasonable to send a prisoner, and not to signify the crimes laid against him.

Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.