1 T res días después de que Festo llegó a la provincia, fue de Cesarea a Jerusalén.

А Фест, като зае областта си, след три дни отиде от Цезарея в Йерусалим.

2 L os principales sacerdotes y los judíos más influyentes se presentaron ante él, y hablaron en contra de Pablo.

Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел

3 C omo un favor especial, le pidieron que ordenara trasladar a Pablo a Jerusalén. Y es que ellos ya habían planeado tenderle una emboscada y matarlo en el camino.

и като му се молеха, искаха да го склонят против него - да изпрати да го доведат в Йерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя.

4 F esto les dijo que Pablo estaba custodiado en Cesarea, adonde él mismo partiría en breve.

Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Цезарея и че сам той скоро ще тръгне за там;

5 L es dijo: «Si algunos de ustedes pueden acompañarme, háganlo. Y si este hombre ha cometido algún crimen, acúsenlo allí.»

затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мен; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

6 F esto se detuvo en Jerusalén unos ocho o diez días; luego fue a Cesarea, y al día siguiente se sentó en el tribunal y mandó traer a Pablo.

И като остана между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Цезарея; и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.

7 C uando Pablo llegó, lo rodearon los judíos que habían ido desde Jerusalén. Presentaron en su contra muchas y graves acusaciones, pero no pudieron probar ninguna.

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Йерусалим, го наобиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8 P ablo, en su defensa, dijo: «Yo no he cometido ningún delito. Ni contra la ley de los judíos, ni contra el templo, ni contra el emperador.»

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Цезаря съм извършил някакво престъпление.

9 P ero Festo, que se quería congraciar con los judíos, le preguntó: «¿Prefieres ir a Jerusalén, para que seas juzgado de todo esto delante de mí?»

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, отвърна на Павел: Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да се съдиш за това пред мен?

10 Y Pablo respondió: «Yo estoy ante el tribunal del emperador, y es en este tribunal donde debo ser juzgado. Como tú bien sabes, en nada he agraviado a los judíos.

А Павел каза: Аз стоя пред цезаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм причинил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 S i he cometido algo que merezca la pena de muerte, no me rehúso a morir. Pero si las acusaciones que se me hacen no tienen sustento, nadie puede entregarme a ellos. ¡Yo apelo al emperador!»

Защото ако съм вредител и съм направил нещо, достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Цезаря.

12 E ntonces Festo habló con el consejo y, después de consultar con ellos, respondió: «Puesto que has apelado al emperador, ante el emperador comparecerás.» Pablo ante Agripa y Berenice

Тогава Фест, след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Цезаря; при Цезаря ще отидеш. Павел пред Агрипа и Верникия

13 A lgunos días después, el rey Agripa y su hermana Berenice fueron a Cesarea para saludar a Festo.

А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Цезарея да поздравят Фест.

14 A llí pasaron muchos días, así que Festo le expuso al rey el caso de Pablo. Le dijo: «Félix dejó preso a cierto hombre,

И като се бавиха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови.

15 c ontra el cual los principales sacerdotes y los ancianos de los judíos presentaron acusaciones. Cuando fui a Jerusalén, éstos se presentaron y me exigieron que lo condenara.

За него, когато бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини подадоха жалба пред мен и искаха да го осъдя.

16 Y o les respondí que los romanos no acostumbran condenar a muerte a nadie, si quienes lo acusan no están presentes. Es decir, para que el acusado pueda defenderse.

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 E ntonces todos ellos se presentaron, y yo actué sin tardanza. Al día siguiente ocupe mi lugar en el tribunal, y mandé traer a ese hombre.

И така, когато дойдоха тук заедно с мене, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 S us acusadores, aunque estaban presentes, no presentaron ninguno de los cargos que yo pensaba que harían;

Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,

19 l o que tenían contra él eran, más bien, algunas cuestiones acerca de su religión y de un tal Jesús, ya muerto, del que Pablo afirma que está vivo.

а имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

20 C omo yo tenía mis dudas acerca de estas cuestiones, le pregunté si prefería ir a Jerusalén y ser juzgado allá;

И понеже аз бях в недоумение как да разследвам такива неща, попитах дали би отишъл в Йерусалим, там да се съди за това.

21 p ero Pablo pidió que se le retuviera, apelando a que el emperador mismo conociera su caso. Entonces di órdenes de que lo custodiaran mientras lo remitía al emperador.»

Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, за да се опази за него, заповядах да го пазят, докато го изпратя при Цезаря.

22 A gripa dijo entonces a Festo: «También yo quiero oír a ese hombre.» Y Festo le respondió: «Pues mañana mismo lo oirás.»

Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 A l día siguiente, Agripa y Berenice se presentaron en medio de gran ostentación, y entraron en la audiencia con los tribunos y los principales hombres de la ciudad. Festo mandó entonces que llevaran a Pablo,

На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.

24 y dijo: «Rey Agripa, y señores que nos acompañan: Fíjense en este hombre. Aquí y en Jerusalén un gran número de judíos me ha pedido a gritos que lo condene a muerte.

Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба и в Йерусалим, и тук, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 Y o no he hallado en él nada que merezca la pena de muerte. Y como él mismo ha apelado al emperador, he decidido remitirlo a él.

Но аз намерих, че не е направил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

26 C omo no tengo nada concreto que pueda escribir a mi señor, lo he traído ante ustedes, y principalmente ante ti, rey Agripa, para que lo examines, y así tenga yo algo qué escribir.

А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, така че, като бъде разследван, да имам какво да пиша.

27 C iertamente no me parece razonable enviar a un preso, y no informar de qué se le acusa.»

Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.