1 P ero el primer día de la semana, muy temprano, las mujeres regresaron al sepulcro. Llevaban las especias aromáticas que habían preparado.

А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.

2 C omo se encontraron con que la piedra del sepulcro había sido quitada,

И намериха камъка отвален от гроба.

3 e ntraron; pero no hallaron el cuerpo del Señor Jesús.

И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.

4 M ientras ellas se preguntaban qué podría haber pasado, dos hombres con vestiduras resplandecientes se pararon junto a ellas.

А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.

5 L lenas de miedo, se inclinaron ocultando su rostro; pero ellos les dijeron: «¿Por qué buscan entre los muertos al que vive?

И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?

6 N o está aquí. ¡Ha resucitado! Acuérdense de lo que les dijo cuando aún estaba en Galilea:

Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

7 “ Es necesario que el Hijo del Hombre sea entregado en manos de hombres pecadores, y que sea crucificado. Pero al tercer día resucitará.”»

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

8 E llas se acordaron de sus palabras,

И си спомниха думите Му.

9 y cuando volvieron del sepulcro les contaron todo esto a los once, y a todos los demás.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

10 L as que contaron esto a los apóstoles eran María Magdalena, Juana, María la madre de Jacobo, y las otras mujeres.

А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

11 E l relato de las mujeres les pareció a los apóstoles una locura, así que no les creyeron;

А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

12 p ero Pedro se fue corriendo al sepulcro y, cuando miró hacia dentro y vio los lienzos allí dejados, volvió a su casa pasmado de lo que había sucedido. En el camino a Emaús

А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

13 E se mismo día, dos de ellos iban de camino a una aldea llamada Emaús, que distaba de Jerusalén sesenta estadios.

И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.

14 I ban hablando de todo lo que había sucedido,

И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

15 y mientras hablaban y discutían entre sí, Jesús mismo se acercó y los iba acompañando.

И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

16 P ero ellos no lo reconocieron, y es que parecían tener vendados los ojos.

но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.

17 S e veían tan tristes que Jesús les preguntó: «¿De qué tanto hablan ustedes?»

Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.

18 U no de ellos, que se llamaba Cleofas, le respondió: «¿Eres tú el único forastero en Jerusalén que no sabe lo que ha sucedido en estos días?»

И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?

19 « ¿Y qué ha sucedido?», preguntó Jesús. Y ellos le respondieron: «Lo de Jesús de Nazaret, que ante Dios y ante todo el pueblo era un profeta poderoso en hechos y en palabra.

И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;

20 P ero los principales sacerdotes y nuestros gobernantes lo entregaron para que lo condenaran a muerte, y lo crucificaron.

и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

21 N osotros teníamos la esperanza de que él habría de redimir a Israel. Sin embargo, ya van tres días de que todo esto pasó.

А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израел. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.

22 A unque también nos han dejado asombrados algunas mujeres de entre nosotros, que fueron al sepulcro antes de que amaneciera.

При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба

23 C omo no hallaron el cuerpo, han venido a decirnos que tuvieron una visión, en la que unos ángeles les dijeron que él vive.

и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

24 A lgunos de los nuestros fueron al sepulcro, y encontraron todo tal y como las mujeres lo dijeron, pero a él no lo vieron.»

И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.

25 E ntonces Jesús les dijo: «¡Ay, insensatos! ¡Cómo es lento su corazón para creer todo lo que los profetas han dicho!

И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!

26 ¿ Acaso no era necesario que el Cristo padeciera estas cosas, antes de entrar en su gloria?»

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

27 Y partiendo de Moisés, y siguiendo por todos los profetas, comenzó a explicarles todos los pasajes de las Escrituras que hablaban de él.

И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

28 C uando llegaron a la aldea adonde iban, Jesús hizo como que iba a seguir adelante,

И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29 p ero ellos lo obligaron a quedarse. Le dijeron: «Quédate con nosotros, porque ya es tarde, y es casi de noche.» Y Jesús entró y se quedó con ellos.

Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

30 M ientras estaba sentado a la mesa con ellos, tomó el pan y lo bendijo; luego lo partió y les dio a ellos.

И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.

31 E n ese momento se les abrieron los ojos, y lo reconocieron; pero él desapareció de su vista.

Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.

32 Y se decían el uno al otro: «¿Acaso no ardía nuestro corazón mientras nos hablaba en el camino y nos explicaba las Escrituras?»

И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?

33 E n ese mismo instante se levantaron y volvieron a Jerusalén. Allí encontraron reunidos a los once y a los que estaban con ellos,

И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

34 l os cuales decían: «¡En verdad el Señor ha resucitado, y se le ha aparecido a Simón!»

които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

35 L os dos, por su parte, les contaron lo que les había sucedido en el camino, y cómo lo habían reconocido al partir el pan. Jesús se aparece a los discípulos

Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

36 T odavía estaban ellos hablando de estas cosas, cuando Jesús se puso en medio de ellos y les dijo: «¡La paz sea con ustedes!»

И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!

37 E llos se espantaron y se atemorizaron, pues creían estar viendo un espíritu;

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

38 p ero Jesús les dijo: «¿Por qué se asustan? ¿Por qué dan cabida a esos pensamientos en su corazón?

И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

39 ¡ Miren mis manos y mis pies! ¡Soy yo! Tóquenme y véanme: un espíritu no tiene carne ni huesos, como pueden ver que los tengo yo.»

Погледнете ръцете Ми и нозете Ми - Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

40 Y al decir esto, les mostró las manos y los pies.

И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.

41 Y como ellos, por el gozo y la sorpresa que tenían, no le creían, Jesús les dijo: «¿Tienen aquí algo de comer?»

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

42 E ntonces ellos le dieron parte de un pescado asado,

И Му дадоха парче печена риба и меден сок.

43 y él lo tomó y se lo comió delante de ellos.

И взе и яде пред тях.

44 L uego les dijo: «Lo que ha pasado conmigo es lo mismo que les anuncié cuando aún estaba con ustedes: que era necesario que se cumpliera todo lo que está escrito acerca de mí en la ley de Moisés, en los profetas y en los salmos.»

Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

45 E ntonces les abrió el entendimiento para que pudieran comprender las Escrituras,

Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

46 y les dijo: «Así está escrito, y así era necesario, que el Cristo padeciera y resucitara de los muertos al tercer día,

И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

47 y que en su nombre se predicara el arrepentimiento y el perdón de pecados en todas las naciones, comenzando por Jerusalén.

и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.

48 D e esto, ustedes son testigos.

Вие сте свидетели за това.

49 Y o voy a enviar sobre ustedes la promesa de mi Padre; pero ustedes, quédense en la ciudad de Jerusalén hasta que desde lo alto sean investidos de poder.» La ascensión

И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. Възнесението на Исус Христос

50 L uego los llevó de allí a Betania, y levantando sus manos los bendijo.

И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

51 P ero sucedió que, mientras los bendecía, se apartó de ellos y fue llevado a las alturas del cielo.

И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.

52 E llos lo adoraron, y después volvieron muy felices a Jerusalén;

А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;

53 y siempre estaban en el templo, alabando y bendiciendo a Dios. Amén.

и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.