1 » Pero hoy tengo que soportar las burlas de jovencitos a quienes doblo la edad; ¡a sus padres jamás les habría encomendado cuidar de los perros de mis rebaños!

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

2 ¿ De qué me habría servido contar con ellos, si en los brazos no tenían ninguna fuerza?

защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

3 V agaban solitarios, muertos de hambre, huyendo de las sombras y de la soledad,

От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 r ecogiendo hierbas del campo y haciendo fuego con raíces de enebro,

между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

5 s iendo rechazados por todo el mundo, y tratados a gritos, como si fueran ladrones;

Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

6 v iviendo en las barrancas de los arroyos, o en cuevas y entre las rocas,

Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

7 a ullando en medio de la maleza, y reuniéndose entre los espinos.

Ревяха между храстите. събираха се под тръните;

8 G ente envilecida, carente de nombre, de instintos tan bajos que no merecían vivir.

безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

9 » Pero ahora soy su hazmerreír; soy para ellos objeto de burla.

А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

10 M e rechazan, se alejan de mí, y aun se atreven a escupirme en la cara.

Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

11 C omo Dios me humilló y me soltó de su mano, me han perdido el respeto y se burlan de mí.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

12 M e tienen rodeado, como una chusma, y me empujan de un lado a otro para hacer que yo caiga y me pierda.

Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

13 M e cierran el paso, para destruirme, ¡se aprovechan de mi sufrimiento sin que nadie se lo impida!

развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

14 ¡ Se lanzan furiosos contra mí, como soldados que asaltan una muralla!

Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

15 L a confusión me domina; han lanzado mi honra por los aires; ¡mis riquezas se esfumaron como nubes!

Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

16 » Una gran tristeza embarga mi alma; todo el tiempo me domina la aflicción.

И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

17 P or las noches, el dolor me corroe los huesos, el sueño se me va, y ya no encuentro reposo.

През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

18 ¡ Tú, Dios mío, me sujetas la ropa por el cuello con tal violencia que siento que me ahogo!

Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

19 T ú me has derribado por el suelo, y ahora soy como el polvo, ¡sólo soy ceniza!

Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

20 C lamo a ti, y no me escuchas; a ti recurro, y ni siquiera me miras.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

21 T e has vuelto muy cruel conmigo, pues me atacas con tu mano poderosa.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

22 M e has hecho volar por los aires, y por los aires vuelo, como nada.

издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

23 B ien sé que me llevas a la muerte, a la mansión reservada para todos los mortales.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

24 » ¿Acaso no se tiende la mano al necesitado cuando en su angustia reclama ayuda?

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

25 ¿ Acaso no me apiadé del afligido y tuve compasión del que nada tenía?

Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

26 C uando yo esperaba el bien, me vino el mal; cuando esperaba la luz, me cayó la oscuridad.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

27 S iento en mi interior una gran agitación; tiempos de aflicción me tienen abrumado.

Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

28 A ndo en penumbras, sin la luz del sol; en medio de la congregación me levanto y clamo,

Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

29 A hora soy compañero de los chacales y amigo de los avestruces.

Станах брат на чакалите и другар на щраусите.

30 L a piel se me reseca, y se me desprende, y en los huesos siento un ardor insoportable.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

31 D e mi arpa brotan notas de tristeza; ¡de mi flauta salen cantos de lamento!

Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.