1 D igo la verdad en Cristo, no miento. Mi conciencia me da testimonio en el Espíritu Santo:

Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,

2 t engo una gran tristeza y un continuo dolor en mi corazón.

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 P orque desearía ser yo mismo maldecido y separado de Cristo, por amor a mis hermanos, por los de mi propia raza,

Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът,

4 q ue son israelitas. De ellos son la adopción, la gloria, el pacto, la promulgación de la ley, el culto y las promesas.

които са израелтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията,

5 D e ellos son los patriarcas, y de ellos, desde el punto de vista humano, vino Cristo, el cual es Dios sobre todas las cosas. ¡Bendito sea por siempre! Amén.

на които са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 A hora bien, no estoy diciendo que la palabra de Dios haya fallado, porque no todos los que descienden de Israel son israelitas;

Обаче не че е пропаднало Божието слово; защото не всички онези са Израел, които са от Израел;

7 n i todos los descendientes de Abrahán son verdaderamente sus hijos, pues dice: «Tu descendencia vendrá por medio de Isaac.»

нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство".

8 E sto significa que los hijos de Dios no son los descendientes naturales, sino aquellos que son considerados descendientes según la promesa.

Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство.

9 L a promesa dice así: «Por este tiempo vendré, y Sara tendrá un hijo.»

Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време и Сара ще има син."

10 Y no sólo esto. También sucedió cuando Rebeca concibió de un solo hombre, de nuestro antepasado Isaac,

И не само това, но и когато Ревека зачена от един - от нашия отец Исаак,

11 a unque sus hijos todavía no habían nacido ni habían hecho algo bueno o malo; y para confirmar que el propósito de Dios no está basado en las obras sino en el que llama,

макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава,

12 s e le dijo: «El mayor servirá al menor.»

ѝ се каза: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 C omo está escrito: «A Jacob amé, pero a Esaú aborrecí.»

както е писано: "Яков възлюбих, а Исав намразих."

14 E ntonces, ¿qué diremos? ¿Que Dios es injusto? ¡De ninguna manera!

И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 P orque Dios dijo a Moisés: «Tendré misericordia del que yo quiera, y me compadeceré del que yo quiera.»

Защото каза на Моисей: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля."

16 A sí pues, no depende de que el hombre quiera o se esfuerce, sino de que Dios tenga misericordia.

И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 P orque la Escritura le dice a Faraón: «Te he levantado precisamente para mostrar en ti mi poder, y para que mi nombre sea anunciado por toda la tierra.»

Защото Писанието казва на Фараона: "Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят."

18 D e manera que Dios tiene misericordia de quien él quiere tenerla y endurece a quien él quiere endurecer.

И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска - закоравява. Божият гняв и милосърдие

19 E ntonces me dirás: ¿Por qué Dios todavía nos echa la culpa? ¿Quién puede oponerse a su voluntad?

На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

20 P ero tú, hombre, ¿quién eres para discutir con Dios? ¿Acaso el vaso de barro le dirá al que lo formó por qué lo hizo así?

Но, о, човече, кой си ти, който отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо така си ме направил?

21 ¿ Qué, no tiene derecho el alfarero de hacer del mismo barro un vaso para honra y otro para deshonra?

Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част - съд за непочтена употреба ?

22 ¿ Y qué si Dios, queriendo mostrar su ira y dar a conocer su poder, soportó con mucha paciencia los vasos de ira que estaban preparados para destrucción?

А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел,

23 ¿ Y qué si, para dar a conocer las riquezas de su gloria, se las mostró a los vasos de misericordia que él de antemano preparó para esa gloria?

и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава -

24 E sos somos nosotros, a quienes Dios llamó, no sólo de entre los judíos, sino también de entre los no judíos.

върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25 C omo también se dice en Oseas: «Llamaré “pueblo mío” al que no era mi pueblo, Y llamaré “amada mía” a la que no era mi amada.

Както казва и в книгата на Осия: "Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ, и възлюбена - тази, която не беше възлюбена."

26 Y en el lugar donde se les dijo: “Ustedes no son mi pueblo”, Allí serán llamados “hijos del Dios viviente”.»

И на същото място, където им се казва: "Не сте Мой народ, там ще се нарекат синове на живия Бог."

27 T ambién Isaías clama, en referencia a Israel: «Aunque los descendientes de Israel sean tan numerosos como la arena del mar, tan sólo el remanente será salvo;

А Исая вика за Израел: "Ако и да е броят на израелтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

28 p orque el Señor ejecutará su sentencia sobre la tierra con justicia y prontitud.»

защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него ", като го извърши и свърши скоро.

29 Y como antes dijo Isaías: «Si el Señor de los ejércitos no nos hubiera dejado descendencia, Ya seríamos como Sodoma, y nos pareceríamos a Gomorra.» La justicia que es por fe

И както Исая е казал в по-предишно място: "Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили." Израел и Благовестието

30 E ntonces, ¿qué diremos? Que los no judíos, que no buscaban la justicia, la han alcanzado; es decir, la justicia que viene por medio de la fe.

И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

31 P ero Israel, que buscaba una ley de justicia, no la alcanzó.

а Израел, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон.

32 ¿ Por qué? Porque no la buscaba a partir de la fe, sino a partir de las obras de la ley; y tropezaron en la piedra de tropiezo,

Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

33 c omo está escrito: «Yo pongo en Sión una piedra de tropiezo y una roca de caída; pero el que crea en él, no será avergonzado.»

както е писано: "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, няма да се посрами."