1 L a palabra del Señor vino a Jonás hijo de Amitay, y le dijo:

Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:

2 « Levántate y ve a la gran ciudad de Nínive, y predica contra ella, porque hasta mí ha llegado la maldad de sus habitantes.»

Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.

3 Y Jonás se levantó para irse a Tarsis y huir de la presencia del Señor. Descendió a Jope, y halló una nave que partía para Tarsis. Entonces pagó su pasaje y, para alejarse de la presencia del Señor, subió a bordo, dispuesto a irse con ellos a Tarsis.

Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.

4 P ero el Señor hizo que en el mar se levantara un fuerte viento, y se desató una tempestad tan grande que parecía que la nave se iba a partir.

Но Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.

5 L os marineros tenían mucho miedo, y cada uno de ellos clamaba a su dios. Entonces echaron al mar los enseres que había en la nave, para deshacerse de ellos. Jonás, en cambio, había bajado al interior de la nave y se había echado a dormir.

Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.

6 A sí que el patrón de la nave se le acercó y le dijo: «¿Qué te pasa, dormilón? ¡Levántate, y clama a tu Dios! Tal vez tenga compasión de nosotros, y no pereceremos.»

Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.

7 L os marineros decían cada uno a sus compañeros: «Vengan, echemos suertes para saber por culpa de quién nos ha sobrevenido este mal.» Y echaron suertes, y la suerte recayó sobre Jonás.

После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.

8 E ntonces ellos le dijeron: «Dinos ahora por qué nos ha sobrevenido este mal. ¿A qué te dedicas? ¿De dónde vienes? ¿Cuál es tu país? ¿De qué pueblo eres?»

Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?

9 Y él les respondió: «Soy hebreo, y temo al Señor, Dios de los cielos, que hizo el mar y la tierra.»

А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.

10 A quellos hombres tuvieron mucho miedo, y le dijeron: «¿Por qué has hecho esto?» Y como sabían que Jonás huía de la presencia del Señor, pues él mismo se lo había dicho,

Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)

11 l e dijeron: «¿Qué haremos contigo para que el mar se calme?» Y como el mar se iba embraveciendo más y más,

Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)

12 J onás les respondió: «Pues agárrenme y échenme al mar, y el mar se calmará. Yo sé bien que por mi culpa les ha sobrevenido esta gran tempestad.»

И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.

13 A quellos hombres se esforzaron para llevar la nave a tierra, pero no pudieron porque el mar se iba embraveciendo más y más.

Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

14 E ntonces clamaron al Señor y dijeron: «Señor, te rogamos que no nos dejes perecer por causa de este hombre, ni nos culpes de derramar sangre inocente, pues tú, Señor, haces lo que te parece mejor.»

Затова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.

15 E ntonces tomaron a Jonás y lo arrojaron al mar, y la furia del mar se calmó.

И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.

16 Y aquellos hombres sintieron gran temor del Señor, y le ofrecieron un sacrificio y le hicieron votos.

А хората се уплашиха твърде много от Господа, принесоха Му жертва и направиха оброци.

17 P ero el Señor tenía preparado un gran pez, para que se tragara a Jonás; y Jonás estuvo en el vientre del pez tres días y tres noches.

А Господ беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.