1 ¿ Acaso no está llamando la sabiduría? ¿Qué, no deja oír su voz la inteligencia?

Не вика ли мъдростта? И разумът не надава ли гласа си?

2 S e para en las colinas, junto al camino; se queda esperando en las encrucijadas.

Тя стои по върха на високите места край пътя, на кръстопътя;

3 D eja oír su voz a un lado de las puertas; a la entrada misma de la ciudad exclama:

прогласява при портите, при входа на града, при входа на вратите:

4 « A ustedes, los hombres, los llamo; a ustedes, los hombres, dirijo mi voz.

Към вас, хора, викам и гласът ми е към човешките синове.

5 M uchachos ingenuos, ¡entiendan! Jóvenes necios, ¡recapaciten!

Вие, глупави, разберете благоразумие; и вие, безумни, придобивайте разумно сърце.

6 ¡ Óiganme, que lo que voy a decirles son cosas muy justas e importantes.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща и ще отворя устните си да произнеса правото.

7 D e mi boca sólo sale la verdad; mis labios aborrecen la mentira.

Защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е мерзост за устните ми.

8 T odas mis palabras son precisas; no hay en ellas dolo ni perversidad.

Всичките думи на устата ми са справедливи, в тях няма нищо лъжливо или коварно.

9 P ara los sabios y entendidos, todas ellas son contundentes y razonables.

Те всички са ясни за разумния човек и правилни за тези, които намират знание.

10 D en cabida a mis correcciones, no a la plata; acepten mis conocimientos, no el oro escogido.

Приемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото избрано злато.

11 Y o, la sabiduría, valgo más que las piedras preciosas! ¡Ni lo más deseable puede compararse conmigo!

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея.

12 » Yo, la sabiduría, convivo con la cordura; en mí se hallan el conocimiento y el consejo.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам знание на умни мисли.

13 E l temor del Señor es aborrecer el mal; yo aborrezco la soberbia y la arrogancia, el mal camino y la boca perversa.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, лош път и извратени уста.

14 E n mí se hallan el consejo y el buen juicio; yo soy la inteligencia; mío es el poder.

В мен е съветът и здравомислието; аз съм разум; в мен е силата.

15 P or mí llegan los reyes al trono y los príncipes imparten justicia.

Чрез мене царете царуват и началниците узаконяват правда.

16 P or mí gobiernan los jefes y príncipes, y todos los que rigen con justicia.

Чрез мене князете началстват, също и големците, и всички земни съдии.

17 Y o amo a los que me aman, y dejo que me hallen los que en verdad me buscan.

Аз обичам онези, които ме обичат, и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 L as riquezas y la honra me acompañan, las verdaderas riquezas y la justicia.

Богатството и славата са с мене. Да! Трайният имот и правдата.

19 M is frutos son mejores que el oro más refinado; mis ganancias sobrepasan a la plata escogida.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, и приходът от мен - от избрано сребро.

20 Y o voy por el camino recto; camino por las sendas de la justicia,

Ходя по пътя на правдата, сред пътеките на правосъдието,

21 p ara dar su herencia a los que me aman, para saturarlos de tesoros.

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и за да напълня съкровищницата им.

22 » Desde el principio, el Señor me poseía; desde antes de que empezara sus obras.

Господ ме имаше в начало на пътя Си, като първо от древните Си дела.

23 D esde el principio mismo fui establecida, desde antes de que la tierra existiera.

От вечността бях поставена, от начало, преди създаването на земята.

24 F ui engendrada antes de los abismos, antes de que existieran los grandes manantiales.

Родих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода.

25 F ui engendrada antes de que se formaran los montes y las colinas.

Преди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена,

26 A ún no había creado él la tierra ni los campos, ni los primeros granos de arena del mundo,

докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света.

27 ¡ y ya estaba yo ahí! Mientras él formaba los cielos y trazaba el arco sobre la faz del abismo,

Когато приготвяше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната,

28 m ientras afirmaba las nubes en las alturas, mientras reforzaba las fuentes del abismo,

когато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

29 m ientras establecía los límites del mar para que las aguas no traspasaran su cauce, ¡mientras afirmaba los fundamentos de la tierra!

когато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, когато нареждаше основите на земята,

30 Y o estaba a su lado, ordenándolo todo, danzando alegremente todos los días, disfrutando siempre de su presencia,

тогава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него.

31 r egocijándome en la tierra, su creación; ¡deleitándome con el género humano!»

Радвах се на обитаемата Му земя и насладата ми беше с човешки синове.

32 H ijos, por favor, ¡escúchenme! ¡Dichosos los que siguen mis caminos!

И така, сега, послушайте ме, о, синове, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

33 S ean sabios y préstenme atención; no dejen de lado la disciplina.

Послушайте поуката, не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 D ichoso el hombre que me escucha y todo el tiempo se mantiene vigilante a las puertas de mi casa.

Блажен този човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти и чака при стълбовете на вратата ми.

35 E l que me halla, ha encontrado la vida y alcanzado el favor del Señor.

Защото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа;

36 E l que peca contra mí, se daña a sí mismo; el que me aborrece, ama a la muerte.

а който ме пропуска, онеправдава своята душа; всички, които мразят мен, обичат смъртта.