1 ¡ Sálvanos, Señor, pues ya no hay gente piadosa! ¡Ya no hay en este mundo gente fiel!

(По слав. 11.) За първия певец, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; защото се губят верните измежду човешките синове.

2 U nos a otros se dicen mentiras; se hablan con labios zalameros e hipócritas.

Всеки говори лъжа на ближния си; с ласкателни устни говорят от двулично сърце.

3 P ero tú, Señor, destruirás todos esos labios; acabarás con toda lengua jactanciosa,

Господ ще изтреби всички ласкателни устни, език, който говори големи неща.

4 q ue dice: «Con nuestra lengua venceremos. Con los labios que tenemos, ¿quién puede dominarnos?»

На онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; устните ни са наши; кой е господар над нас?

5 T ú, Señor, has dicho: «Tanto se oprime a los pobres, y es tanto el clamor de los humildes, que ahora voy a levantarme para acudir en su ayuda.»

Поради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се сега ще стана, казва Господ; ще сложа в безопасност онзи, когото презират.

6 L as palabras del Señor son puras. Son perfectamente puras, como la plata refinada en el crisol!

Господните думи са чисти думи - като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.

7 T ú, Señor, nos protegerás; nos salvarás para siempre de esta generación,

Ти, Господи, ще ги закриляш, ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8 a un cuando los malvados estén al acecho y la humanidad siga exaltando la vileza.

при все че нечестивите ходят свободно от всяка страна, понеже безчестието се въздига между човешките синове.