1 E ntonces Job les respondió:

Тогава Йов отговори:

2 « ¿Cuándo va a dejar de amargarme la vida y de herirme con sus palabras?

Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

3 ¡ Ya es mucho lo que me han ofendido! ¿No les da vergüenza ofenderme tanto?

Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

4 A un admitiendo que haya errado, las consecuencias son asunto mío.

Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

5 P ero ustedes se creen mejores que yo, y me echan en cara mi vergüenza.

Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

6 B ien saben ustedes que Dios me ha derribado, y que me tiene atrapado en su red.

знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

7 S ufro de violencia, y él no me escucha; le pido ayuda, y no me hace justicia.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

8 M e ha cerrado el paso, me impide avanzar; mi camino está envuelto en las tinieblas.

Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

9 M e ha despojado de mis riquezas; ¡me ha arrebatado mi corona!

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

10 P or todos lados me acosa. Estoy acabado. ¡Soy como un árbol frondoso, arrancado de raíz!

Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

11 D ios ha descargado su enojo contra mí, y me cuenta como uno de sus enemigos.

Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

12 R eclutó contra mí a ejércitos de calamidades, y los hizo acampar alrededor de mi casa.

Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

13 » Hasta a mis hermanos los ha alejado de mí; mis amigos me ven y se alejan, como de un extraño.

Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

14 M is parientes se mantienen a distancia; mis conocidos me tienen olvidado.

Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

15 L os visitantes me ven como a un extraño; las criadas de mi casa me desconocen.

Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

16 L lamo a mis criados, y no me hacen caso, aun cuando personalmente se lo suplico.

Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

17 M i propia esposa no soporta mi aliento, cuando me acerco y le pregunto por nuestros hijos.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

18 L os jóvenes imberbes me miran con desdén, y en cuanto me levanto hablan mal de mí.

и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

19 S ufro el desprecio de mis propios amigos; mis seres queridos me han vuelto la espalda.

Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

20 T engo la piel y la carne pegadas a los huesos, y los dientes se me caen de las encías.

Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

21 » ¡Amigos míos, por favor, apiádense de mí, que sobre mí ha caído la mano de Dios!

Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 U stedes me persiguen como el mismo Dios, ¿y todavía no se hartan de devorarme?

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

23 ¡ Cómo quisiera que mis palabras se escribieran, y que en un libro quedaran registradas!

О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

24 ¡ Cómo quisiera que se grabaran con cincel, y para siempre quedaran esculpidas en piedra!

Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

25 Y o sé que mi Redentor vive, y que al final se levantará del polvo.

Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

26 T ambién sé que he de contemplar a Dios, aun cuando el sepulcro destruya mi cuerpo.

и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

27 Y o mismo seré quien lo vea, y lo veré con mis propios ojos, aun cuando por dentro ya estoy desfalleciendo.

Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

28 S i ustedes me persiguen, pregúntense por qué, ya que el origen de mis males soy yo mismo.

Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 T iemblen de miedo ante la espada, pues con ella Dios castiga toda clase de maldad. Así sabrán que hay alguien que juzga.»

Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.