1 ¡ Cuán solitaria ha quedado la otrora ciudad populosa! ¡Cual viuda ha quedado la capital de las naciones! ¡La princesa de las provincias es ahora tributaria!

Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица!

2 P or las noches, amargas lágrimas corren por sus mejillas. Ni uno solo de sus amantes viene a consolarla. Sus amigos le fallaron; ¡se volvieron sus enemigos!

Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ; между всичките ѝ любовници няма кой да я утешава; всичките ѝ приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.

3 P resa de la aflicción y de cruel esclavitud, Judá marcha al cautiverio; ahora habita entre las naciones sin hallar descanso alguno. La acosan sus perseguidores, la ponen en aprietos.

Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; живее между езичниците, не намира покой; всичките му гонители го стигнаха сред теснините му.

4 D e luto están los caminos de Sión. Ya nadie asiste a las fiestas. Todas sus puertas están derribadas. Sus sacerdotes lloran. Amargada está Sión, y afligidas sus doncellas.

Тъжат сионските пътници, защото никой не идва на определените празници; всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

5 S us enconados enemigos son ahora grandes magnates. ¡El Señor la afligió por sus muchas rebeliones, y sus jóvenes marchan ahora al cautiverio, arreados por el enemigo!

Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват; защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; младенците му отидоха в плен пред противника.

6 L a sin par belleza de Sión se ha esfumado; sus príncipes andan como ciervos en busca de pastos; fuerzas no tienen para oponerse a sus perseguidores.

И от сионовата дъщеря се изгуби цялото ѝ великолепие; първенците ѝ станаха като елени, които не намират пасбище и стават безсилни пред гонещия ги.

7 J erusalén recuerda su aflicción y sus rebeliones; recuerda tantas cosas agradables de que gozó en los tiempos antiguos; recuerda cuando cayó ante el enemigo y nadie vino en ayuda de su pueblo; recuerda cómo la miraban sus enemigos y se burlaban de su caída.

В дните на скръбта и скитанията си Йерусалим си спомни всичките желани неща, които имаше от древни времена. Сега, когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага, противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

8 P ero Jerusalén pecó. ¡Por eso ha sido rechazada! Al verla desnuda, la desprecian quienes antes la admiraban; y ella, sollozante, corre a esconderse.

Тежко съгреши йерусалимската дъщеря, затова бе отстранена като нещо нечисто; всички, които я бяха почитали, я презряха, защото видяха голотата ѝ; а тя въздиша и обръща гърба си.

9 C ubierta está de inmundicia. No tuvo en cuenta su futuro. Ha caído a lo más bajo, y en su desconsuelo exclama: «¡Mira, Señor, mi aflicción! ¡Mira cómo se regodean mis enemigos!»

Нечистотата ѝ беше в полите ѝ; не беше помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.

10 E l enemigo se ha adueñado de todos sus tesoros. Jerusalén ha visto a los paganos irrumpir en su santuario, aun cuando prohibiste que esa gente entrara en tu congregación.

Противникът е прострял ръката си върху всичките ѝ желани неща; защото тя видя, че в светилището ѝ влязоха езичниците, за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

11 E ntre sollozos, sus habitantes buscan algo qué comer; cambian por comida sus objetos más preciados para lograr volver a la vida. «¡Mírame, Señor! ¡Toma en cuenta mi desconsuelo!»

Целият ѝ народ въздиша и иска хляб; дадоха желаните си неща за храна, за да се възобнови животът им; виж, Господи, и погледни; защото се унижих.

12 U stedes, que van por el camino, ¿esto no los conmueve? ¡Consideren si hay dolor que se compare con el mío! ¡La ira del Señor se encendió y me envió este sufrimiento!

Нехаете ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте - има ли страдание като страданието, което се стовари върху мене, която Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

13 E nvió un fuego desde lo alto que me consumió los huesos; tendió una red a mi paso y me hizo retroceder; me dejó en completa ruina, y sufro a todas horas.

Отгоре Той прати огън в костите ми, който ги облада; простря примка за краката ми; върна ме назад; направи ме пуста и слаба цял ден.

14 E l Señor mismo me ha atado al yugo de mis rebeliones; me ha puesto en el cuello ataduras que acaban con mis fuerzas; me ha dejado en manos de enemigos que no puedo vencer.

Нечестията ми бяха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на онези, срещу които не мога да стоя.

15 E l Señor ha pisoteado en mis calles a todos mis hombres fuertes; ha convocado tropas para derrotar a mis valientes; ¡ha prensado a la virginal Judá como si prensara uvas!

Господ презря всички силни мъже сред мене; свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

16 É sta es la causa de mis lágrimas. El llanto brota de mis ojos, pues no tengo a nadie que me consuele; ¡no tengo a nadie que me reanime! ¡Mis hijos han sido derrotados! ¡El enemigo nos venció!

Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи, защото се отдалечи от мен Утешителят, Който би възобновил живота ми; синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя.

17 S ión tiende las manos suplicante, y no hay quien la consuele; el Señor hizo que los vecinos de Jacob se volvieran sus enemigos; ¡Jerusalén les resulta algo repugnante!

Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници; Йерусалим стана между тях като нещо нечисто.

18 P ero el Señor es justo. ¡Yo me rebelé contra su palabra! ¡Oigan esto, pueblos todos, y consideren mi dolor! ¡Mis doncellas y mis jóvenes fueron llevados al cautiverio!

Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; слушайте, моля, всички племена и вижте скръбта ми; девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

19 P edí ayuda a mis amantes, pero ellos me fallaron; en la ciudad, mis sacerdotes y mis ancianos perecieron; buscaban comida para volver a la vida.

Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

20 ¡ Mírame, Señor, atribulada y con gran angustia interna! El corazón me da vuelcos por causa de mi gran rebeldía. Allá afuera, hace estragos la espada; aquí adentro, predomina la muerte.

Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее.

21 M e oyen sollozar, pero no hay quien me consuele; Saben mis enemigos de mi mal, y se alegran de lo que me haces. ¡Envía ya el día que tienes anunciado, y que les vaya como a mí!

Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; обаче Ти ще доведеш провъзгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

22 ¡ Hazlos comparecer ante ti por toda su maldad, y trátalos como a mí por todas mis rebeliones! ¡Demasiadas son mis lágrimas! ¡Tengo deshecho el corazón!

Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие и постъпѝ с тях, както постъпи с мене поради всичките ми престъпления; защото много са въздишките ми и сърцето ми чезне.