1 ¿ Quién es éste que viene de Edom? ¿Quién viene de Bosra, vestido de rojo? ¿Quién es el que marcha con gran poder, envuelto en tan hermoso vestido? «Soy yo, el que habla con justicia; el que es grande para salvar.»

Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.

2 ¿ Y cómo es que tu vestido es rojo? A juzgar por tus ropas, ¡pareciera que estuviste pisando uvas en un lagar!

Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин?

3 « Yo solo he pisado la uvas del lagar. De los pueblos, ninguno estaba conmigo. En mi enojo, aplasté esas uvas; en mi furor las pisoteé, y su sangre me salpicó la ropa y me manché mis vestiduras.

Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло.

4 Y es que sólo pienso en el día de la venganza; ¡ha llegado el año de mi redención!

Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана.

5 M iré, y no había quien me ayudara. Me sorprendió no contar con ningún apoyo. ¡Fue mi brazo el que me dio la victoria! ¡Fue mi enojo lo que me sostuvo!

Аз разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост - тя Ме подкрепи.

6 E n mi enojo aplasté a los pueblos; ¡los embriagué con mi furor, y derramé su sangre por el suelo!» Bondad del Señor hacia Israel

Аз стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята.

7 ¡ Haré memoria de la gran misericordia del Señor! ¡Evocaré sus alabanzas por todo lo que él ha hecho por nosotros! ¡Por su gran bondad hacia la casa de Israel! ¡Por haber tenido compasión de nosotros, conforme a su gran misericordia!

Ще спомена милосърдията Господни, причините за хвалене на Господа за всичко, което ни е подарил Господ, и за голямата благост към Израелевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.

8 P orque él dijo: «Ellos son mi pueblo. Son mis hijos, y no saben mentir.» Y se convirtió en su Salvador.

Защото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.

9 S i ellos se angustiaban, también él se angustiaba; su ángel mismo acudió a salvarlos. Por su amor y su clemencia les dio libertad; los puso en pie y los llevó en sus brazos, como lo hizo siempre en el pasado.

Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.

10 P ero ellos fueron rebeldes y provocaron el enojo de su santo espíritu. Por eso él se volvió su enemigo y luchó contra ellos.

Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях.

11 E ntonces ellos se acordaron de los días de antaño, y de Moisés y de su pueblo, y se preguntaron: «¿Dónde está el que nos hizo cruzar el mar como un rebaño, con un pastor a la cabeza? ¿Dónde está el que puso su santo espíritu en medio de su pueblo?

Тогава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях?

12 ¿ Dónde está el que los guió por la diestra de Moisés y con el poder de su brazo? ¿Dónde, el que dividió las aguas ante sus ojos y se ganó así fama perpetua?

Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име?

13 ¿ Dónde está el que los llevó sin tropiezo por los abismos del mar, como a un caballo que cruza el desierto?»

Който ги водѝ през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат?

14 E l espíritu del Señor fue su pastor. Los guió como al ganado cuando baja a las cañadas. ¡Así, Señor, guiaste a tu pueblo, y te ganaste fama y gloria! Israel pide la ayuda de Dios

Духът Господен ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име. Молитва за милост и помощ

15 T ú, que estás en el cielo, en tu santa y gloriosa morada, ¡míranos desde allí!, ¡fíjate en nosotros! ¿Dónde están tu amor y tu poder? ¿Dónde está tu entrañable compasión, y tu piedad para con nosotros? ¿Acaso se han agotado?

Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене.

16 ¡ Tú, Señor, eres nuestro padre! Aunque Abrahán nos ignore, e Israel no nos reconozca, tú eres nuestro padre; ¡tu nombre siempre ha sido «Redentor nuestro»!

Защото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израел; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

17 ¿ Por qué, Señor, nos has apartado de tus caminos? ¿Por qué has endurecido nuestro corazón para que no te honremos? Por amor a tus siervos, y por las tribus de tu heredad, ¡vuélvete a nosotros!

Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си - племената на Твоето наследство.

18 M uy poco tiempo tu santo pueblo estuvo en posesión de tu santuario, pero ahora nuestros enemigos lo han pisoteado.

Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти.

19 H emos llegado a ser como aquellos de los que nunca fuiste señor, ¡como aquellos sobre los cuales nunca fue invocado tu nombre!

Ние сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.