1 J ob le respondió, y dijo:

А Йов отговори:

2 « ¡Cómo quisiera que pusieran en la misma balanza mi tormento por un lado y mi queja por el otro!

Дано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

3 ¡ Verían que pesan más que la arena del mar! ¡Por eso he hablado sin ton ni son!

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

4 E l Dios poderoso me ha clavado sus flechas, y puedo sentir su veneno penetrar en mi espíritu; ¡los terrores de Dios me tienen asediado!

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 ¿ Rebuzna el asno montés si no le falta hierba? ¿Muge el buey si no le falta pastura?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 ¿ Habrá quien coma sin sal la comida desabrida? ¿A quién le gusta la clara del huevo?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 ¡ Pues las cosas que antes no soportaba son las que ahora me alimentan!

Душата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

8 » ¡Cómo quisiera que Dios me escuchara, y que me concediera lo que más anhelo!

Дано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 ¡ Cómo quisiera que Dios me quitara la vida, que descargara su mano y me hiciera morir!

Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

10 P ara mí, sería un gran consuelo morir de inmediato sin importar el dolor, pues no he renegado de su santa voluntad.

Но това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

11 ¿ Quién me refuerza y me mantiene de pie? He perdido la paciencia, pues desconozco mi fin.

Каква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

12 ¿ Soy acaso tan duro como la roca? ¿Acaso es mi piel resistente como el bronce?

Силата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

13 E stoy tan débil, que no me puedo mover, y nadie viene para brindarme auxilio.

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

14 A l amigo que sufre se le consuela, aunque se haya olvidado del Todopoderoso.

На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

15 ¡ Pero mis impetuosos amigos me han fallado! ¡Son como las corrientes que se salen de su cauce!

Братята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

16 S on como el agua turbia y congelada, que se queda cubierta por la nieve

които се мътят от леда и в които се топи снегът;

17 p ero que con el sol se derrite y con el calor se evapora.

когато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

18 S in agua, las caravanas pierden el rumbo y acaban por perderse en el desierto.

Керваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

19 L as caravanas de Temán y de Sabá buscaban agua y esperaban encontrarla,

теманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

20 P ero al llegar allí se quedaron pasmados; se vio frustrada su esperanza de vivir.

излъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

21 ¡ Y así me han dejado ustedes a mí! ¡Al ver mi sufrimiento, se han llenado de miedo!

Сега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

22 ¿ Acaso les pedí que trajeran sus bienes, y que me sacaran de mi doloroso apuro?

Казах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 ¿ Les pedí que me libraran de mi enemigo, o que me rescataran del poder de los violentos?

Или: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 » ¡Ilústrenme, y guardaré silencio! Quiero comprender cuál es mi error.

Научете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

25 C uando es justa la censura, es bienvenida; pero ustedes me acusan sin razón.

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

26 U stedes censuran todo lo que digo, ¡pero son palabras que se lleva el viento!

Мислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

27 ¡ Ustedes son capaces de vender a un huérfano, y de cavar un hoyo para enterrar a un amigo!

Наистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

28 » Escúchenme, si quieren atenderme; piensen bien si soy capaz de mentirles.

И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

29 V uelvan a juzgarme, pero sin saña; reconsideren mi causa y vean si es justa.

Върнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

30 ¿ Acaso he hablado con malas intenciones? ¿Acaso no distingo entre el bien y el mal?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?