1 E ntonces respondió Job y dijo:

А Йов отговори:

2 ¡ Oh, si pudiera pesarse mi sufrimiento, y ponerse en la balanza junto con mi calamidad!

Дано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

3 P orque pesarían ahora más que la arena de los mares: por eso mis palabras han sido precipitadas.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

4 P orque las flechas del Todopoderoso están clavadas en mí, cuyo veneno bebe mi espíritu, y contra mí se juntan los terrores de Dios.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 ¿ Acaso rebuzna el asno montés junto a su hierba, o muge el buey junto a su forraje?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 ¿ Se come sin sal lo insípido, o hay gusto en la clara del huevo ?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 M i alma se niega a tocar estas cosas; son para mí alimento repugnante.

Душата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

8 ¡ Quién me diera que mi petición se cumpliera, que Dios me concediera mi anhelo,

Дано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 q ue Dios consintiera en aplastarme, que soltara su mano y acabara conmigo!

Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

10 M as aún es mi consuelo, y me regocijo en el dolor sin tregua, que no he negado las palabras del Santo.

Но това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

11 ¿ Cuál es mi fuerza, para que yo espere, y cuál es mi fin, para que yo resista ?

Каква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

12 ¿ Es mi fuerza la fuerza de las piedras, o es mi carne de bronce?

Силата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

13 ¿ Es que mi ayuda no está dentro de mí, y está alejado de mí todo auxilio ?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

14 P ara el abatido, debe haber compasión de parte de su amigo; no sea que abandone el temor del Todopoderoso.

На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

15 M is hermanos han obrado engañosamente como un torrente, como las corrientes de los arroyos que se desvanecen,

Братята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

16 q ue a causa del hielo están turbios y en los que la nieve se derrite.

които се мътят от леда и в които се топи снегът;

17 C uando se quedan sin agua, están silenciosos, cuando hace calor, desaparecen de su lugar.

когато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

18 S erpentean las sendas de su curso, se evaporan en la nada y perecen.

Керваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

19 L as caravanas de Temán los buscaron, los viajeros de Sabá contaban con ellos.

теманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

20 Q uedaron frustrados porque habían confiado, llegaron allí y fueron confundidos.

излъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

21 C iertamente, así sois vosotros ahora, veis algo aterrador y os espantáis.

Сега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

22 ¿ Acaso he dicho: “Dadme algo ”, “De vuestra riqueza ofrecedme un soborno”,

Казах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 “ Libradme de la mano del adversario”, o: “Rescatadme de la mano de los tiranos”?

Или: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 I nstruidme, y yo callaré; mostradme en qué he errado.

Научете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

25 ¡ Cuán dolorosas son las palabras sinceras! Pero ¿qué prueba vuestro argumento?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

26 ¿ Pensáis censurar mis palabras, cuando las palabras del desesperado se las lleva el viento ?

Мислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

27 A un echaríais suerte sobre los huérfanos, y especularíais con vuestro amigo.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

28 Y ahora, tratad de mirarme y ved si miento en vuestra cara.

И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

29 D esistid, por favor; que no haya injusticia; sí, desistid; en ello está aún mi justicia.

Върнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

30 ¿ Acaso hay injusticia en mi lengua? ¿No puede mi paladar discernir calamidades ?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?