1 ¶ And Job answered and said,

А Йов отговори:

2 O h that my grief and calamity were justly weighed and laid equally in the balances!

Дано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

3 F or it would be heavier than the sand of the sea; therefore, my words are swallowed up.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

4 F or the arrows of the Almighty are within me; my spirit drinks of the poison; and terrors of God combat me.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 D oes the wild ass bray when he has grass? Does the ox low over his fodder?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 C an that which is unsavoury be eaten without salt? Or is there any taste in the white of an egg?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 T he things that my soul refused to touch before, now by my sorrow are my food.

Душата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

8 ¶ Oh, that I might have my request and that God would grant me the thing that I long for!

Дано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 E ven that it would please God to destroy me, that he would let loose his hand and cut me off!

Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

10 T hen should my comfort grow; I would hold on to sorrow without mercy; for I have not contradicted the words of the Holy One.

Но това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

11 W hat is my strength that I should hope? What is my end that I should prolong my life?

Каква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

12 I s my strength the strength of stones? Or is my flesh of steel?

Силата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

13 A m I not doing all that I can, and even with all this I lack the power to do anything?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

14 ¶ He that is afflicted deserves mercy from his friend; but he has forsaken the fear of the Almighty.

На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

15 M y brethren have lied to me as a brook; they passed away as an impetuous stream,

Братята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

16 w hich was hidden by ice and covered by snow.

които се мътят от леда и в които се топи снегът;

17 W hich in the time of heat, they vanish; when they are heated, they disappear out of their place;

когато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

18 t hey turn aside out of the paths of their way; they go to nothing and perish.

Керваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

19 T he travelers of Tema looked; the traveling companies of Sheba waited for them.

теманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

20 T hey were put to shame because of their hope; they came there and found them confused.

излъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

21 N ow ye are certainly as they; ye have seen the torment and are afraid.

Сега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

22 ¶ Did I say, Bring unto me and pay for me out of your substance

Казах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 a nd deliver me from the enemy’s hand and ransom me from the hand of the mighty?

Или: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 T each me, and I will be silent; and cause me to understand in what I have erred.

Научете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

25 H ow forcible are the words of rectitude! But what does your argument reprove?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

26 A re ye not thinking up words of reproof and throw to the wind words that are lost?

Мислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

27 Y e also overwhelm the fatherless and dig a pit before your friend.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

28 N ow, therefore, if ye desire, look upon me and see if I shall lie in your presence.

И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

29 T urn now, and there is no iniquity; return again to look for my righteousness in this.

Върнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

30 I f there is iniquity in my tongue or if my taste cannot discern the torments.

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?