1 ¶ Now the men of Israel had sworn in Mizpeh, saying, None of us shall give his daughter unto those of Benjamin to wife.

А Израелевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

2 A nd the people came to the house of God and abode there until the evening before God and lifted up their voices and wept sore

Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

3 a nd said, O LORD God of Israel, why is this come to pass in Israel that there should be one tribe lacking in Israel today?

И казаха: Защо Господи, Боже на Израел, стана това в Израел и днес едно племе липсва от Израел?

4 A nd it came to pass on the next day that the people rose early and built an altar there and offered burnt offerings and peace offerings.

А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

5 A nd the sons of Israel said, Who is there among all the tribes of Israel that did not come up with the congregation unto the LORD? For they had made a great oath concerning the one that would not come up to the LORD to Mizpeh, saying, He shall surely be put to death.

Тогава израелтяните казаха: Кой измежду всичките Израелеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

6 A nd the sons of Israel repented because of Benjamin their brother, and said, There is one tribe cut off from Israel this day.

И израелтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израел.

7 W hat shall we do for wives for those that remain, seeing we have sworn by the LORD that we will not give them of our daughters for wives?

Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

8 A nd they said, Is there anyone of the tribes of Israel that did not come up to Mizpeh to the LORD? And they found that no one from Jabeshgilead had come to the camp nor to the assembly.

Затова си казаха: Кой измежду Израелевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

9 F or the people were numbered, and, behold, there were none of the inhabitants of Jabeshgilead there.

Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

10 T hen the congregation sent there twelve thousand men of the most valiant and commanded them, saying, Go and smite the inhabitants of Jabeshgilead with the edge of the sword with the women and the children.

Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

11 A nd this is the thing that ye shall do, Ye shall utterly destroy every male and every woman that has lain with a man.

И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

12 A nd they found among the inhabitants of Jabeshgilead four hundred young virgins that had known no man by lying with any male, and they brought them unto the camp to Shiloh, which is in the land of Canaan.

А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

13 T hen the whole congregation sent some to speak to the sons of Benjamin that were in the rock of Rimmon and to call peaceably unto them.

Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

14 A nd those of Benjamin had returned at that time; and they gave them as wives those whom they had saved alive of the women of Jabeshgilead, and even so they were not enough.

И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

15 A nd the people repented over Benjamin because the LORD had made a breach in the tribes of Israel.

И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израелевите племена.

16 ¶ Then the elders of the congregation said, What shall we do for wives for those that remain? For the female sex had been destroyed out of Benjamin.

Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

17 A nd they said, Let the inheritance of Benjamin be saved that a tribe not be destroyed out of Israel.

И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израел.

18 H owever, we may not give them wives of our daughters, for the sons of Israel have sworn, saying, Cursed be he that gives a wife to anyone of Benjamin.

Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израелтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

19 T hen they said, Behold, there is a solemn feast of the LORD in Shiloh yearly in a place which is towards the Aquilon from Bethel and towards the rising of the sun from the highway that goes up from Bethel to Shechem and towards the Negev from Lebonah.

Затова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

20 T herefore, they commanded the sons of Benjamin, saying, Go and lie in wait in the vineyards

заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

21 a nd watch with care, and when you see the daughters of Shiloh come out to dance in dances, then come out of the vineyards, and each one of you shall rapture a wife of the daughters of Shiloh and go to the land of Benjamin.

и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

22 A nd when their fathers or their brethren come unto us to complain, we will say unto them, Be merciful unto us for their sakes because in the war we did not take enough women for all of them; and you could not have given them to them, or ye should be guilty now.

А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

23 A nd the sons of Benjamin did so and took themselves wives, according to their number, rapturing them from among those that danced; and they went and returned unto their inheritance and rebuilt the cities and dwelt in them.

И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

24 T hen the sons of Israel departed from there at that time, each man to his tribe and to his family, each one going from there to his inheritance.

Тогава израелтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

25 I n those days there was no king in Israel; each one did that which seemed right in his own eyes.

В онези дни в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.