1 ¶ The sons of the prophets said unto Elisha, Behold now, the place where we dwell with thee is too tight for us.

Пророческите ученици казаха на Елисей: Сега мястото, където живеем и внимаваме в твоето учение, е тясно за нас.

2 L et us go, we pray thee, unto the Jordan, and each one take a beam from there, and let us make us a place there where we may dwell. And he answered, Go.

Нека отидем, молим те, до Йордан и оттам да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А Елисей отговори: Идете.

3 A nd one said, Be content, I pray thee, and go with thy slaves. And he answered, I will go.

Един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. Той отговори: Ще дойда.

4 S o he went with them. And when they came to the Jordan, they cut down the wood.

И отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета.

5 B ut as one was felling a beam, the axe head fell into the water, and he cried and said, Alas, master! It was borrowed.

А един от тях, докато сечеше гредата, желязото падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!

6 A nd the man of God said, Where did it fall? And he showed him the place. Then he cut down a stick and cast it in there and caused the iron to swim.

А Божият човек запита: Къде падна? И му показа мястото. Тогава Елисей отсече едно дръвце и го хвърли там; и желязото изплува.

7 A nd he said unto him, Take it. And he put out his hand and took it.

Елисей каза: Вземи си го. И човекът протегна ръка и го взе. Сирийската армия е победена

8 ¶ Then the king of Syria warred against Israel and took counsel with his slaves, saying, In such and such a place shall be my camp.

А сирийският цар, като воюваше против Израел, се съветваше със слугите си и каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.

9 A nd the man of God sent unto the king of Israel, saying, Beware to not pass through such and such a place, for the Syrians are going there.

Тогава Божият човек прати до Израелевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

10 T hen the king of Israel sent to the place, which the man of God told him and warned him of and kept himself from there, not once nor twice.

И Израелевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и не веднъж, нито дваж се опази оттам.

11 T herefore, the heart of the king of Syria was sore troubled over this thing, and he called his slaves and said unto them, Will ye not show me which of us is for the king of Israel?

Сърцето на сирийския цар се смути поради това; затова свика слугите си и ги попита: Не искате ли да ми кажете кой от нашите е за Израелевия цар?

12 T hen one of his slaves said, None, my lord, O king, but Elisha, the prophet that is in Israel, tells the king of Israel the words that thou speakest in thy bedchamber.

А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; а пророкът, който е в Израел, Елисей, известява на Израелевия цар думите, които говориш в спалнята си.

13 ¶ And he said, Go and spy where he is, that I may send and take him. And it was told him, saying, Behold, he is in Dothan.

Царят заповяда: Идете, научете къде е, за да пратя да го заловят. И му известиха: Ето, в Дотан е.

14 S o he sent horsemen and chariots there and a great host, who came by night and compassed the city about.

Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града.

15 A nd when the servant of the man of God was risen early to go forth, behold, a host compassed the city both with horsemen and chariots. And his servant said unto him, Alas, my master! What shall we do?

А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

16 A nd he answered, Fear not; for those that are with us are more than those that are with them.

Елисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях.

17 A nd Elisha prayed and said, LORD, I pray thee, open his eyes, that he may see. And the LORD opened the eyes of the young man, and he saw; and, behold, the mountain was full of horsemen and chariots of fire round about Elisha.

И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.

18 A nd when the Syrians came down to him, Elisha prayed unto the LORD and said, Smite these people, I pray thee, with blindness. And he smote them with blindness according to the word of Elisha.

Когато слязоха към врага, Елисей се помоли на Господа: Моля Ти се, порази този народ със слепота. И Господ ги порази със слепота, както каза Елисей.

19 A nd Elisha said unto them, This is not the way, neither is this the city; follow me, and I will bring you to the man whom ye seek. And he led them to Samaria.

Тогава Елисей им каза: Не е този пътят, нито е този градът; елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.

20 A nd when they came into Samaria, Elisha said, LORD, open the eyes of these men, that they may see. And the LORD opened their eyes, and they saw; and, behold, they were in the midst of Samaria.

Когато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им и те видяха, че бяха сред Самария.

21 A nd the king of Israel said unto Elisha, when he saw them, My father, shall I smite them? Shall I smite them?

А когато ги видя, Израелевият цар каза на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли ?

22 A nd he answered, Thou shalt not smite them; would thou smite those whom thou hast taken captive with thy sword and with thy bow? Set bread and water before them, that they may eat and drink and return to their master.

А той отговори: Не ги поразявай. Ти би ли поразил онези, които би пленил с меча и лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека се върнат при господаря си.

23 A nd he prepared great provision for them; and when they had eaten and drunk, he sent them away, and they went to their master. So the bands of Syria came no more into the land of Israel.

И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, ги пусна и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израелевата земя. Обсадата на Самария и чудното избавление

24 ¶ And it came to pass after this, that Benhadad, king of Syria, gathered all his host and went up and besieged Samaria.

След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде и обсади Самария.

25 A nd there was a great famine in Samaria as they besieged it until an ass’s head was sold for eighty pieces of silver and the fourth part of a cab of dove’s dung for five pieces of silver.

И настана голям глад в Самария, защото я обсаждаха, докато една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор за пет сребърника.

26 A nd as the king of Israel was passing by upon the wall, a woman cried unto him, saying, Save me, my lord, O king.

Докато Израелевият цар минаваше по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю!

27 A nd he said, If the LORD does not save thee, from where shall I save thee? Out of the threshingfloor, or out of the winepress?

А той отговори: Ако Господ не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли или от лина?

28 A nd the king said unto her, What ails thee? And she answered, This woman said unto me, Give thy son that we may eat him today, and we will eat my son tomorrow.

Царят ѝ каза още: Какво имаш? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

29 S o we boiled my son and ate him. And I said unto her on the next day, Give thy son that we may eat him. But she has hid her son.

И така, сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

30 A nd when the king heard the words of the woman, he rent his clothes; and he passed by like this upon the wall, and the people looked, and, behold, he had sackcloth within upon his flesh.

Като чу думите на жената, царят раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че отвътре имаше вретище върху тялото му.

31 T hen he said, God do so and more also to me, if the head of Elisha, the son of Shaphat, shall remain upon him today.

Тогава царят каза: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес.

32 A nd Elisha sat in his house, and the elders sat with him; and the king sent a man unto him. But before the messenger came to him, he said to the elders, See ye how this son of a murderer has sent to take away my head? Look, when the messenger comes, shut the door, and hold him fast at the door; is not the sound of his master’s feet behind him?

А когато царят изпрати мъж от служителите си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. Но преди пратеникът да стигне при него, той каза на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при нея; тропотът на краката на господаря му не е ли след него?

33 A nd while he yet talked with them, behold, the messenger came down unto him; and he said, Behold, this evil is of the LORD; for what should I wait for the LORD any longer?

И докато още говореше с тях, пратеникът влезе при него. А царят го изпревари и каза: Ето, от Господ е това зло; защо да се надявам вече на Господа?