1 ¶ And when Solomon had finished the building of the house of the LORD and the king’s house and all Solomon’s desire which he was pleased to do,

Когато Соломон беше завършил изграждането на Господния дом и на царската къща и беше извършил всичко, което желаеше да направи,

2 t he LORD appeared to Solomon the second time as he had appeared unto him at Gibeon.

Господ му се яви втори път, както му се беше явил в Гаваон.

3 A nd the LORD said unto him, I have heard thy prayer and thy supplication that thou hast made in my presence. I have sanctified this house, which thou hast built, to put my name there for ever, and my eyes and my heart shall be there all the days.

Господ му каза: Чух молитвата ти и прошението, с което се моли пред Мене. Този дом, който ти построи, Аз го осветих, за да настаня там името Си до века. Очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.

4 A nd if thou wilt walk before me as David, thy father walked, in integrity of heart and in uprightness, to do according to all that I have commanded thee, keeping my statutes and my rights,

А колкото до теб, ако ходиш пред Мене, както ходѝ баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, така че да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш наредбите Ми и законите Ми,

5 t hen I will establish the throne of thy kingdom upon Israel for ever as I spoke unto David, thy father, saying, There shall not fail thee a man upon the throne of Israel.

тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израел до века, както обещах на баща ти Давид: Няма да ти липсва мъж, който да седи на Израелевия престол.

6 B ut if ye shall obstinately turn from following me, ye or your sons, and will not keep my commandments and my statutes which I have set before you, but go and serve other gods and worship them,

Но ако се отклоните от Мене, вие или синовете ви, и не опазите заповедите Ми и наредбите, които поставих пред вас, а отидете и служите на други богове и им се покланяте,

7 I will cut off Israel out of the land which I have given them, and this house, which I have sanctified unto my name, I will cast out of my sight, and Israel shall be a proverb and a byword among all peoples;

тогава ще премахна Израел от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си този дом, който осветих за името Си. И Израел ще бъде за присмех и поругание между всички племена.

8 a nd at this house, which was high, any one that passes by it shall be astonished and shall hiss, and they shall say, Why has the LORD done thus unto this land and to this house?

А за този дом, който стана толкова висок, всеки, който минава покрай него, ще се зачуди и ще цъка с уста; и ще кажат: Защо Господ направи така на тази земя и на този дом?

9 A nd they shall answer, Because they forsook the LORD their God, who brought forth their fathers out of the land of Egypt and have taken hold upon other gods and have worshipped them and served them; for this the LORD has brought upon them all this evil.

И ще си отговорят: Понеже изоставиха Господа, своя Бог, Който изведе бащите им от Египетската земя, и си избраха други богове, и им се поклониха, и им послужиха, затова Господ стовари върху тях цялото това зло. Управление на Соломон и неговите доходи

10 ¶ And it came to pass at the end of twenty years in which Solomon had built the two houses, the house of the LORD and the king’s house

А когато изтекоха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома - Господния дом и царската къща,

11 ( for which Hiram, the king of Tyre, had furnished Solomon with cedar trees and fir trees and with gold, according to all his desire), that then King Solomon gave Hiram twenty cities in the land of Galilee.

а тирският цар Хирам беше доставил на Соломон кедрови и елхови дървета и злато, доколкото той желаеше, цар Соломон даде на Хирам двадесет града в галилейската земя.

12 A nd Hiram came out from Tyre to see the cities which Solomon had given him, and they did not please him.

А когато Хирам дойде от Тир, за да види градовете, които Соломон му беше дал, не му харесаха.

13 A nd he said, What cities are these which thou hast given me, my brother? And they called them the land of Cabul unto this day.

Той каза: Що за градове са тези, които си ми дал, брате? И ги нарече земя Хавул, както се нарича и до днес.

14 A nd Hiram had sent the king one hundred and twenty talents of gold.

И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

15 ¶ And this is the account of the levy which King Solomon raised to build the house of the LORD and his own house and Millo and the wall of Jerusalem and Hazor and Megiddo and Gezer.

А ето причината за данъка, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, също и Мило, йерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

16 F or Pharaoh, king of Egypt, had gone up and taken Gezer and burnt it with fire and slain the Canaanites that dwelt in the city and given it for a gift unto his daughter, Solomon’s wife.

(Египетският цар фараон беше отишъл и беше превзел Гезер. Беше изгорил града с огън и избил ханаанците, които живееха в него, и го беше дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена.)

17 A nd Solomon built Gezer and Bethhoron, the lower,

А Соломон съгради освен Гезер и долния Ветерон,

18 a nd Baalath and Tadmor in the land of the wilderness,

Ваалат, Тамар в пустата част на Юдовата земя,

19 l ikewise all the cities of store that Solomon had and cities for his chariots and cities for his horsemen and that which Solomon desired to build in Jerusalem and in Lebanon and in all the land of his dominion.

всички градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците и всичко, което Соломон пожела да съгради в Йерусалим, в Ливан и по цялата територия на царството си.

20 A nd all the peoples that were left of the Amorites, Hittites, Perizzites, Hivites, and Jebusites, which were not of the sons of Israel,

А относно всички хора, които останаха от аморейците, хетите, ферезейците, евейците и йевусейците, които не бяха от израелтяните,

21 t heir children that were left after them in the land, whom the sons of Israel were not able utterly to destroy, upon those Solomon levied a tribute of bondservice unto this day.

от техните потомци, останали след тях в земята, които израелтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.

22 B ut of the sons of Israel, Solomon did not impose service, but they were men of war, or his slaves or his princes or his captains or rulers of his chariots or his horsemen.

Но от израелтяните Соломон не направи никого задължителен работник. Те бяха военни мъже и негови служители, негови първенци, негови военачалници и началници на колесниците му и на конниците му.

23 A nd those that Solomon had made princes and officers over Solomon’s work were five hundred and fifty, who bore rule over the people that wrought in the work.

Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души. Те управляваха над народа, който вършеше работите.

24 B ut Pharaoh’s daughter came up out of the city of David unto her house which Solomon had built for her; then he built Millo.

А фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която Соломон беше построил за нея. След това той съгради Мило.

25 A nd three times in a year Solomon offered burnt offerings and peace offerings upon the altar which he built unto the LORD, and he burnt incense upon the altar that was before the LORD, after the house was finished.

Три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и мирни приноси върху жертвеника, който издигна на Господа, и кадеше върху онзи жертвеник, който беше пред Господа, след като завърши дома.

26 A nd king Solomon made a navy of ships in Eziongeber, which is beside Eloth, on the shore of the Red sea, in the land of Edom.

Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море в едомската земя.

27 A nd Hiram sent in the navy his slaves, shipmen that had knowledge of the sea, with the slaves of Solomon.

А в крабите Хирам прати от слугите си опитни моряци, за да бъдат със Соломоновите слуги.

28 A nd they went to Ophir and brought gold from there, four hundred and twenty talents and brought it to king Solomon.

Те пътуваха до Офир, откъдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.