1 C înd a isprăvit Solomon de zidit Casa Domnului, casa împăratului şi tot ce a găsit cu cale să facă,

Когато Соломон беше завършил изграждането на Господния дом и на царската къща и беше извършил всичко, което желаеше да направи,

2 D omnul S'a arătat a doua oară lui Solomon, cum i Se arătase la Gabaon.

Господ му се яви втори път, както му се беше явил в Гаваон.

3 Ş i Domnul i -a zis:,,Îţi ascult rugăciunea şi cererea pe care Mi-ai făcut -o, sfinţesc casa aceasta pe care ai zidit -o ca să pui în ea pentru totdeauna Numele Meu, şi ochii Mei şi inima Mea vor fi acolo pe vecie.

Господ му каза: Чух молитвата ти и прошението, с което се моли пред Мене. Този дом, който ти построи, Аз го осветих, за да настаня там името Си до века. Очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.

4 Ş i tu, dacă vei umbla înaintea Mea, cum a umblat tatăl tău David, cu inimă curată şi cu neprihănire, făcînd tot ce ţi-am poruncit, dacă vei păzi legile şi poruncile Mele,

А колкото до теб, ако ходиш пред Мене, както ходѝ баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, така че да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш наредбите Ми и законите Ми,

5 v oi întări pe vecie scaunul de domnie al împărăţiei tale în Israel, cum am spus tatălui tău David, cînd am zis:, Nu vei fi lipsit niciodată de un urmaş pe scaunul de domnie al lui Israel.`

тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израел до века, както обещах на баща ти Давид: Няма да ти липсва мъж, който да седи на Израелевия престол.

6 D ar dacă vă veţi abate dela Mine, voi şi fiii voştri, dacă nu veţi păzi poruncile Mele şi legile Mele pe cari vi le-am dat, şi dacă vă veţi duce să slujiţi altor dumnezei şi să vă închinaţi înaintea lor,

Но ако се отклоните от Мене, вие или синовете ви, и не опазите заповедите Ми и наредбите, които поставих пред вас, а отидете и служите на други богове и им се покланяте,

7 v oi nimici pe Israel din ţara pe care i-am dat -o, voi lepăda dela Mine casa pe care am sfinţit -o Numelui Meu, şi Israel va ajunge de rîs şi de pomină printre toate popoarele.

тогава ще премахна Израел от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си този дом, който осветих за името Си. И Израел ще бъде за присмех и поругание между всички племена.

8 Ş i oricît de înaltă este casa aceasta, oricine va trece pe lîngă ea, va rămînea încremenit şi va fluiera. Şi va zice:, Pentruce a făcut Domnul aşa ţării acesteia şi casei acesteia?`

А за този дом, който стана толкова висок, всеки, който минава покрай него, ще се зачуди и ще цъка с уста; и ще кажат: Защо Господ направи така на тази земя и на този дом?

9 Ş i i se va răspunde:, Pentrucă au părăsit pe Domnul, Dumnezeul lor, care a scos pe părinţii lor din ţara Egiptului, pentrucă s'au alipit de alţi dumnezei, s'au închinat înaintea lor şi le-au slujit; de aceea a făcut Domnul să vină peste ei toate aceste rele.``

И ще си отговорят: Понеже изоставиха Господа, своя Бог, Който изведе бащите им от Египетската земя, и си избраха други богове, и им се поклониха, и им послужиха, затова Господ стовари върху тях цялото това зло. Управление на Соломон и неговите доходи

10 D upă douăzeci de ani Solomon zidise cele două case, Casa Domnului şi casa împăratului.

А когато изтекоха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома - Господния дом и царската къща,

11 A tunci, fiindcă Hiram, împăratul Tirului, dăduse lui Solomon lemne de cedru şi lemne de chiparos, şi aur, cît a voit, împăratul Solomon a dat lui Hiram douăzeci de cetăţi în ţara Galileii.

а тирският цар Хирам беше доставил на Соломон кедрови и елхови дървета и злато, доколкото той желаеше, цар Соломон даде на Хирам двадесет града в галилейската земя.

12 H iram a ieşit din Tir, să vadă cetăţile pe cari i le dădea Solomon. Dar nu i-au plăcut,

А когато Хирам дойде от Тир, за да види градовете, които Соломон му беше дал, не му харесаха.

13 ş i a zis:,, Ce cetăţi mi-ai dat, frate?`` Şi le -a numit ţara Cabul, nume pe care l-au păstrat pînă în ziua de azi.

Той каза: Що за градове са тези, които си ми дал, брате? И ги нарече земя Хавул, както се нарича и до днес.

14 H iram trimesese împăratului o sută douăzeci de talanţi de aur.

И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

15 I ată cum stau lucrurile cu privire la oamenii de corvoadă pe cari i -a luat împăratul Solomon pentru zidirea Casei Domnului şi a casei sale Milo, şi a zidului Ierusalimului, Haţorului, Meghidoului şi Ghezerului.

А ето причината за данъка, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, също и Мило, йерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

16 F araon, împăratul Egiptului, venise şi cucerise Ghezerul, îi dăduse foc, şi omorîse pe Cananiţii cari locuiau în cetate. Apoi îl dăduse de zestre fetei lui, nevasta lui Solomon.

(Египетският цар фараон беше отишъл и беше превзел Гезер. Беше изгорил града с огън и избил ханаанците, които живееха в него, и го беше дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена.)

17 Ş i Solomon a zidit Ghezerul, Bet-Horonul de jos,

А Соломон съгради освен Гезер и долния Ветерон,

18 B aalatul şi Tadmorul, în pustia ţării,

Ваалат, Тамар в пустата част на Юдовата земя,

19 t oate cetăţile slujindu -i ca magazii şi fiind ale lui, cetăţile pentru cară, cetăţile pentru călărime, şi tot ce a găsit cu cale Solomon să zidească la Ierusalim, la Liban, şi în toată ţara peste care împărăţea.

всички градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците и всичко, което Соломон пожела да съгради в Йерусалим, в Ливан и по цялата територия на царството си.

20 I ar pe tot poporul care mai rămăsese din Amoriţi, Hetiţi, Fereziţi, Heviţi şi Iebusiţi, ne făcînd parte din copiii lui Israel,

А относно всички хора, които останаха от аморейците, хетите, ферезейците, евейците и йевусейците, които не бяха от израелтяните,

21 p e urmaşii lor, cari mai rămăseseră după ei în ţară şi pe cari copiii lui Israel nu -i putuseră nimici cu desăvîrşire, Solomon i -a luat ca robi de corvoadă, şi aşa au fost pînă în ziua de astăzi.

от техните потомци, останали след тях в земята, които израелтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.

22 D ar Solomon n'a întrebuinţat ca robi de corvoadă pe copiii lui Israel; căci ei erau oameni de război, slujitorii lui, căpeteniile lui, căpitanii lui, cîrmuitorii carălor şi călărimii lui.

Но от израелтяните Соломон не направи никого задължителен работник. Те бяха военни мъже и негови служители, негови първенци, негови военачалници и началници на колесниците му и на конниците му.

23 C ăpeteniile puse de Solomon peste lucrări erau în număr de cinci sute cincizeci, însărcinaţi să privegheze pe lucrători.

Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души. Те управляваха над народа, който вършеше работите.

24 F ata lui Faraon s'a suit din cetatea lui David în casa ei, pe care i -o zidise Solomon. Atunci a zidit el Milo.

А фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която Соломон беше построил за нея. След това той съгради Мило.

25 S olomon aducea de trei ori pe an arderi de tot şi jertfe de mulţămire pe altarul pe care -l zidise Domnului, şi ardea tămîie pe cel care era înaintea Domnului. Şi a isprăvit astfel casa.

Три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и мирни приноси върху жертвеника, който издигна на Господа, и кадеше върху онзи жертвеник, който беше пред Господа, след като завърши дома.

26 Î mpăratul Solomon a mai făcut şi corăbii la Eţion-Gheber, lîngă Elot, pe ţărmurile mării Roşii, în ţara Edomului.

Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море в едомската земя.

27 Ş i Hiram a trimes cu aceste corăbii, la slujitorii lui Solomon, pe înşişi slujitorii lui, marinari cari cunoşteau marea.

А в крабите Хирам прати от слугите си опитни моряци, за да бъдат със Соломоновите слуги.

28 S 'au dus la Ofir, şi au luat de acolo aur, patru sute douăzeci de talanţi, pe cari i-au adus împăratului Solomon.

Те пътуваха до Офир, откъдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.