1 A rgintul are o mină de unde se scoate, şi aurul are un loc de unde este scos ca să fie curăţit.

Наистина има рудник за сребро и място, където злато се плави.

2 F erul se scoate din pămînt, şi piatra se topeşte ca să dea arama.

Желязото се взима от земята и медта се лее от камъка.

3 O mul pune capăt întunerecului, cercetează, pînă în ţinuturile cele mai adînci, pietrele ascunse în negura şi în umbra morţii.

Човекът слага край на тъмнината и издирва до най-далечните места камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 S apă o fîntînă departe de locurile locuite; picioarele nu -i mai sînt de ajutor, stă atîrnat şi se clatină, departe de locuinţele omeneşti.

Далеч от човешко жилище, където крака не стъпват, той си отваря рудник; окачени далеч от хората, рудничарите се люлеят.

5 P ămîntul, de unde iese pînea, este răscolit în lăuntrul lui ca de foc,

Колкото до земята, от нея произлиза хлябът! И под нея се разравя като че ли с огън.

6 p ietrele lui cuprind safir, şi în el se găseşte pulbere de aur.

Камъните ѝ са място на сапфир и златна пръст има в нея.

7 P asărea de pradă nu -i cunoaşte cărarea. Ochiul vulturului n'a zărit -o,

Хищна птица не знае този път и око на сокол не го е видяло.

8 c ele mai trufaşe dobitoace n'au călcat pe ea, şi leul n'a trecut niciodată pe ea.

Горделивите зверове не са стъпвали по него; лъв не е минавал през него.

9 O mul îşi pune mîna pe stînca de cremene, şi răstoarnă munţii din rădăcină.

Човекът простира ръката си върху канарите, преобръща планините из корен.

10 S apă şanţuri în stînci, şi ochiul lui priveşte tot ce este de preţ în ele.

Разсича проломи между скалите; и окото му открива всичко, което е скъпоценно,

11 O preşte curgerea apelor, şi scoate la lumină ce este ascuns.

и ограничава капенето на водите; и скритото изважда на бял свят.

12 D ar înţelepciunea unde se găseşte? Unde este locuinţa priceperii?

Но мъдростта - къде ще се намери? И къде е мястото на разума?

13 O mul nu -i cunoaşte preţul, ea nu se găseşte în pămîntul celor vii.

Човекът не познава цената ѝ; и тя не се намира в земята на живите.

14 A dîncul zice:, Nu este în mine`, şi marea zice:, Nu este la mine.`;

Бездната казва: Не е в мен; и морето казва: Не е у мене.

15 E a nu se dă în schimbul aurului curat, nu se cumpără cîntărindu-se cu argint;

Не може да се придобие със злато; и сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 n u se cîntăreşte pe aurul din Ofir, nici pe onixul cel scump, nici pe safir.

Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

17 N u se poate asemăna cu aurul, nici cu diamantul, nu se poate schimba cu un vas de aur ales.

Злато и кристал не могат се сравни с нея, нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 M ărgeanul şi cristalul nu sînt nimic pe lîngă ea: înţelepciunea preţuieşte mai mult decît mărgăritarele.

Няма да се спомене корал или кристал за покупката ѝ, защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 T opazul din Etiopia nu este ca ea, şi aurul curat nu se cumpăneşte cu ea.

Топаз етиопски няма да се сравни с нея; няма да се оцени тя с чисто злато.

20 D e unde vine atunci înţelepciunea? Unde este locuinţa priceperii?

И така, откъде идва мъдростта? И къде е мястото на разума? -

21 E ste ascunsă de ochii tuturor celor vii, este ascunsă de păsările cerului.

Понеже е скрита от очите на всички живи същества и утаена от въздушните птици.

22 A dîncul şi moartea zic:, Noi am auzit vorbindu-se de ea.`

Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 D umnezeu îi ştie drumul, El îi cunoaşte locuinţa.

Бог разбира пътя ѝ и Той знае мястото ѝ;

24 C ăci El vede pînă la marginile pămîntului, zăreşte totul subt ceruri.

понеже Той гледа до земните краища и вижда под цялото небе,

25 C înd a rînduit greutatea vîntului, şi cînd a hotărît măsura apelor,

за да претегля тежестта на ветровете и да измерва водите с мярка.

26 c înd a dat legi ploii, şi cînd a însemnat drumul fulgerului şi tunetului,

Когато направи закон за дъжда и път за светкавицата на гърма,

27 a tunci a văzut înţelepciunea şi a arătat -o, i -a pus temeliile şi a pus -o la încercare.

тогава Той я видя и изяви; утвърди я, да! И я изследва;

28 A poi a zis omului:, Iată, frica de Domnul, aceasta este înţelepciunea; depărtarea de rău, este pricepere.`

и каза на човека: Ето, страх от Господа - това е мъдрост; и отдалечаване от злото - това е разум.