1 V ai de cetatea vărsătoare de sînge, plină de minciună, plină de sîlnicie, şi care nu încetează să se dedea la răpire!...

Горко на кръвнишкия град; целият е пълен с лъжа и грабеж; плячката не липсва.

2 A uziţi pocnetul biciului, uruitul roţilor, tropăitul cailor, şi durduitul carelor!

Пукот на бичове се чува и шум от тропот на колела, на тичащи коне и на подскачащи колесници.

3 S e aruncă năvalnici călăreţii, scînteiază sabia, fulgeră suliţa... O mulţime de răniţi!... Grămezi de trupuri moarte!... Morţi fără număr!... Cei vii se împiedică de cei morţi!...

Конникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; има и много ранени и голямо число убити, и труповете не могат да се преброят; спъват се в труповете им.

4 D in pricina multelor curvii ale curvei, plină de farmec, fermecătoare iscusită, care vindea neamurile prin curviile ei şi popoarele prin vrăjitoriile ei. -

Това е поради многото блудства на привлекателната блудница, изкусна в магии, която продава народи чрез блудствата си и племена - чрез магиите си.

5 I ată, am necaz pe tine, zice Domnul oştirilor îţi voi ridica poalele peste cap, ca să-ţi vadă neamurile goliciunea, şi împărăţiile, ruşinea.

Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; ще вдигна полите ти върху лицето ти и ще покажа на народите голотата ти и на царствата - срама ти.

6 V oi asvîrli cu murdării peste tine, te voi înjosi, şi te voi face de ocară.

Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, ще те поставя като позорище.

7 T oţi cei ce te vor vedea vor fugi de tine, şi vor zice:,, Ninive este nimicită! Cine o va plînge? Unde să-ţi caut mîngîietori?

Всички, които те гледат, ще бягат от теб и ще кажат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? Откъде да потърся утешители за тебе? Справедливост на Божия съд

8 E şti tu mai bună decît No-Amon, cetatea care şedea între rîuri, înconjurată de ape, avînd ca zid de apărare marea, ca ziduri marea?

Ти по-добра ли си от Но Амон, който лежеше между реките, окръжен от води, чието предстение беше Нил и стената му - Нилските води ?

9 E tiopia şi Egiptenii fără număr erau tăria ei, Put şi Libienii erau ajutoarele ei.

Етиопия и Египет бяха негова сила и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

10 Ş i totuş a trebuit să plece şi ea în surghiun, s'a dus în robie; şi pruncii ei au fost zdrobiţi în toate colţurile uliţelor; au aruncat sorţul asupra fruntaşilor ei, şi tot mai marii ei au fost aruncaţi în lanţuri.

Но и той беше откаран, отиде в плен; младенците му също бяха смазани по кръстопътищата на всичките улици; хвърлиха жребий за почтените му мъже и всичките му големци бяха вързани с вериги.

11 Ş i tu te vei îmbăta, te vei ascunde; şi tu vei căuta un loc de adăpost împotriva vrăjmaşului!

Също и ти ще се опиеш, ще се скриеш, ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

12 T oate cetăţuile tale sînt nişte smochini cu cele dintîi roade; cînd îi scuturi, smochinele cad în gura cui vrea să le mănînce.

Всичките ти крепости ще бъдат като смокини с първите си узрели плодове; ако се затресат, ще паднат в устата на ядещия.

13 I ată, poporul tău este ca femeile în mijlocul tău; porţile ţării tale se deschid înaintea vrăjmaşilor tăi; focul îţi mistuie zăvoarele!

Ето, народът ти сред тебе са жени; портите на земята ти се отвориха широко за неприятелите ти; огънят изгори лостовете ти.

14 S coate-ţi apă pentru împresurare! Drege-ţi întăriturile! Calcă pămîntul, frămîntă lutul, şi găteşte cuptorul de cărămidă!

Извадѝ си вода за обсадата, заякчѝ крепостите си! Влез в калта и стъпчѝ глината, поправѝ тухлената пещ.

15 A colo te va mînca focul, te va nimici sabia cu desăvîrşitre, te va mistui ca nişte lăcuste, căci te-ai înmulţit ca forfăcarul, te-ai îngrămădit ca lăcustele!

Там ще те изгори огън; меч ще те посече, ще те изяде като гъсеница, дори и да се размножиш като гъсеница, дори и да се размножиш като скакалец.

16 N egustorii tăi sînt mai mulţi de cît stelele cerului, s'au îngrămădit ca puii de lăcustă cari îşi întind aripile şi sboară.

(Умножила си търговците си повече от небесните звезди.) Както скакалецът опустоши и отлетя,

17 V oivozii tăi sînt ca lăcustele, mai marii tăi ca o ceată de lăcuste, cari tăbărăsc în dumbrăvi pe răcoarea zilei: cînd răsare soarele, sboară, şi nu se mai cunoaşte locul unde erau.

така и коронясаните ти са като скакалци, които се настаняват на плетищата в студен ден, но които, като изгрее слънцето, бягат и не се познава мястото, където са били.

18 Î n timp ce păstorii tăi dorm, împărate al Asiriei, şi viţeii tăi se odihnesc, poporul tău este risipit pe munţi, şi nimeni nu -l mai strînge.

Пастирите ти задремват, царю асирийски, благородните лежат бездейни; народът ти се разпръсна по планините и няма кой да го събира.

19 R ana ta nu se alină prin nimic, rana ta este fără leac! Toţi ceice vor auzi de tine vor bate din palme, căci cine este acela, pe care să nu -l fi atins răutatea ta

Няма лек за язвата ти; раната ти е люта; всички, които чуят вестта за теб, изпляскват с ръце заради тебе; защото върху кого не е падало винаги нечестието ти?