1 F iule, ia aminte la înţelepciunea mea, şi pleacă urechea la învăţătura mea,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 c a să fii cu chibzuinţă, şi buzele tale să aibă cunoştinţă.

за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

3 C ăci buzele femeii străine strecoară miere, şi cerul gurii ei este mai lunecos decît untdelemnul;

Защото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

4 d ar la urmă este amară ca pelinul, ascuţită ca o sabie cu două tăişuri.

но краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

5 P icioarele ei pogoară la moarte, paşii ei dau în locuinţa morţilor.

Краката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

6 A şa că ea nu poate găsi calea vieţii, rătăceşte în căile ei, şi nu ştie unde merge.

така че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

7 Ş i acum, fiilor, ascultaţi-mă, şi nu vă abateţi dela cuvintele gurii mele:

И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

8 d epărtează-te de drumul care duce la ea, şi nu te apropia de uşa casei ei,

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

9 c a nu cumva să-ţi dai altora vlaga ta, şi unui om fără milă anii tăi;

да не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

10 c a nu cumva nişte străini să se sature de averea ta, şi tu să te trudeşti pentru casa altuia;

да не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

11 c a nu cumva să gemi, la urmă, cînd carnea şi trupul ţi se vor istovi,

а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

12 ş i să zici:,, Cum am putut eu să urăsc certarea, şi cum a dispreţuit inima mea mustrarea?

и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

13 C um am putut să n'ascult glasul învăţătorilor mei, şi să nu iau aminte la ceice mă învăţau?

и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 C ît pe ce să mă nenorocesc de tot în mijlocul poporului şi adunării!``

Малко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

15 B ea apă din fîntîna ta, şi din izvoarele puţului tău.

Пий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

16 C e, vrei să ţi se verse izvoarele afară? Şi să-ţi curgă rîurile pe pieţele de obşte?

Вън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

17 L asă-le să fie numai pentru tine, şi nu pentru străinii de lîngă tine.

Нека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

18 I zvorul tău să fie binecuvîntat, şi bucură-te de nevasta tinereţii tale.

Да бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

19 C erboaică iubită, căprioară plăcută: fii îmbătat tot timpul de drăgălăşiile ei, fii îndrăgostit necurmat de dragostea ei!

Тя да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

20 Ş i pentruce, fiule, ai fi îndrăgostit de o străină, şi ai îmbrăţişa sînul unei necunoscute?

Понеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

21 C ăci căile omului sînt lămurite înaintea ochilor Domnului, şi El vede toate cărările lui.

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 C el rău este prins în înseşi nelegiuirile lui, şi este apucat de legăturile păcatului lui.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 E l va muri din lipsă de înfrînare, se va poticni din prea multa lui nebunie.

Той ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.