1 D acă stai la masă la unul din cei mari, ia seama ce ai dinainte:

Когато седнеш да ядеш с началник, прегледай добре какво има пред тебе;

2 p une-ţi un cuţit în gît, dacă eşti prea lacom.

постави ограничение на гърлото си, ако си лаком;

3 N u pofti mîncările lui alese, căci sînt o hrană înşelătoare.

не пожелавай вкусните му ястия, защото те са примамливи гозби.

4 N u te chinui ca să te îmbogăţeşti, nu-ţi pune priceperea în aceasta.

Не се старай да придобиеш богатство, изостави тази си мисъл.

5 A bia ţi-ai aruncat ochii spre ea şi nu mai este; căci bogăţia îşi face aripi, şi, ca vulturul, îşi ia sborul spre ceruri.

Устремиш ли към него очите си - вече го няма! Защото наистина богатството си прави крила - както орел, който лети към небето.

6 N u mînca pînea celui pismaş, şi nu pofti mîncările lui alese,

Не яж хляба на онзи, който има лошо око, нито пожелавай вкусните му ястия,

7 c ăci el este ca unul care îşi face socotelile în suflet.,, Mănîncă şi bea``, îţi va zice el; dar inima lui nu este cu tine.

защото каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе.

8 B ucata pe care ai mîncat -o, o vei vărsa, şi cuvintele plăcute pe cari le vei spune, sînt perdute.

Залъка, който си изял, ще повърнеш и ще изгубиш добрите си думи.

9 N u vorbi la urechea celui nebun, căci el nesocoteşte cuvintele tale înţelepte.

Не говори на безумния, защото той ще презре разумността на думите ти.

10 N u muta hotarul văduvei, şi nu intra în ogorul orfanilor,

Не премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата,

11 c ăci răzbunătorul lor este puternic: El le va apăra pricina împotriva ta.

защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

12 D eschide-ţi inima la învăţătură, şi urechile la cuvintele ştiinţei.

Предай сърцето си на поука и ушите си - към думи на знание.

13 N u cruţa copilul de mustrare, căci dacă -l vei lovi cu nuiaua, nu va muri.

Да не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, няма да умре.

14 L ovindu -l cu nuiaua, îi scoţi sufletul din locuinţa morţilor.

Ти, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада. Наставления на мъдър баща към син

15 F iule, dacă-ţi va fi inima înţeleaptă, inima mea se va bucura;

Сине мой, ако сърцето ти бъде мъдро, то и на моето сърце ще е драго.

16 ş i lăuntrul meu se va veseli, cînd buzele tale vor spune ce este bine.

Да! Сърцето ми ще се радва, когато устните ти изговарят правото.

17 S ă nu-ţi pizmuiască inima pe cei păcătoşi, ci să aibă totdeauna frică de Domnul;

Сърцето ти да не завижда на грешните, а да пребъдва в страх от Господа цял ден,

18 c ăci este o răsplată, şi nu ţi se va tăia nădejdea.

защото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да загине.

19 A scultă, fiule, şi fii înţelept; îndreaptă-ţi inima pe calea cea dreaptă.

Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, и оправяй сърцето си в пътя.

20 N u fi printre ceice beau vin, nici printre ceice se îmbuibează cu carne.

Не бъди между онези, които се напиват с вино, между невъздържани хора, които преяждат с месо,

21 C ăci beţivul şi cel ce se dedă la îmbuibare sărăcesc, şi aţipirea te face să porţi zdrenţe.

защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят и сънливостта ще облече човека с дрипи.

22 A sculă pe tatăl tău, care te -a născut, şi nu nesocoti pe mamă-ta, cînd a îmbătrînit.

Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.

23 C umpără adevărul, şi nu -l vinde, înţelepciunea, învăţătura şi priceperea.

Купувай истината и не я продавай, също и мъдростта, поуката и разума.

24 T atăl celui neprihănit se veseleşte, şi cel ce dă naştere unui înţelept se bucură.

Бащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост от него.

25 S ă se bucure tatăl tău şi mama ta, să se veselească cea care te -a născut.

И така, нека се веселят твоят баща и твоята майка и да се възхищава онази, която те е родила.

26 F iule, dă-mi inima ta, şi să găsească plăcere ochii tăi în căile Mele.

Сине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека внимават в моите пътища,

27 C ăci curva este o groapă adîncă, şi străina o fîntînă strîmtă.

защото блудницата е дълбока яма и чуждата жена е тесен ров.

28 E a pîndeşte ca un hoţ, şi măreşte între oameni numărul celor stricaţi.

Да! Тя причаква като за плячка и умножава числото на неверните между хората.

29 A le cui sînt vaietele? Ale cui sînt oftările? Ale cui sînt neînţelegerile? Ale cui sînt plîngerile? Ale cui sînt rănirile fără pricină? Ai cui sînt ochii roşi?

На кого горест? На кого скръб? На кого каране? На кого оплакване? На кого удари без причина? На кого подпухнали очи? -

30 A le celor ce întîrzie la vin, şi se duc să golească paharul cu vin amestecat.

На онези, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино.

31 N u te uita la vin cînd curge roş şi face mărgăritare în pahar; el alunecă uşor,

Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко,

32 d ar pe urmă ca un şarpe muşcă şi înţeapă ca un basilisc.

защото после то хапе като змия и жили като ехидна.

33 O chii ţi se vor uita după femeile altora, şi inima îţi va vorbi prostii.

Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща;

34 V ei fi ca un om culcat în mijlocul mării, ca un om culcat pe vîrful unui catarg.

даже ще бъдеш като някой, който би легнал сред море, или като някой, който би лежал на върха на мачта.

35 M 'a lovit... dar nu mă doare!... M'a bătut... dar nu simt nimic! Cînd... mă voi trezi? Mai vreau vin!``

Удариха ме, ще кажеш, и не ме заболя; биха ме - и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?