1 M ai mult face un nume bun de cît untdelemnul mirositor, şi ziua morţii de cît ziua naşterii.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 M ai bine să te duci într'o casă de jale de cît să te duci într'o casă de petrecere; căci acolo îţi aduci aminte de sfîrşitul oricărui om, şi cine trăieşte, îşi pune la inimă lucrul acesta.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 M ai bună este întristarea decît rîsul; căci prin întristarea feţei inima se face mai bună.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 I nima înţelepţilor este în casa de jale, iar inima celor fără minte este în casa petrecerii.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 M ai bine să asculţi mustrarea înţeleptului de cît să asculţi la cîntecul celor fără minte.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 C ăci rîsul celor fără minte este ca pîrăitul spinilor supt căldare. Şi aceasta este o deşertăciune.

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 A verea luată prin silă înebuneşte pe cel înţelept, şi mita strică inima.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 M ai bun este sfîrşitul unui lucru de cît începutul lui; mai bine cel bun la suflet de cît cel îngîmfat.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 N u te grăbi să te mînii în sufletul tău, căci mînia locuieşte în sînul nebunilor.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 N u zice:,, Cum se face că zilele de mai înainte erau mai bune de cît acestea?`` Căci nu din înţelepciune întrebi aşa.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 Î nţelepciunea preţuieşte cît o moştenire, şi chiar mai mult pentru cei ce văd soarele.

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 C ăci ocrotire dă şi înţelepciunea, ocrotire dă şi argintul; dar un folos mai mult al ştiinţei este că înţelepciunea ţine în viaţă pe cei ce o au.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 U ită-te cu băgare de seamă la lucrarea lui Dumnezeu: cine poate să îndrepte ce a făcut El strîmb?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 Î n ziua fericirii, fii fericit, şi în ziua nenorocirii, gîndeşte-te că Dumnezeu a făcut şi pe una şi pe cealaltă, pentruca omul să nu mai poată şti nimic din ce va fi după el.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 T ot felul de lucruri am văzut în zilele deşertăciunii mele. Este cîte un om fără prihană, care piere în neprihănirea lui, şi este cîte un nelegiuit, care o duce mult în răutatea lui.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 N u fi prea neprihănit şi nu te arăta prea înţelept: pentru ce să te pierzi singur?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 D ar nu fi nici peste măsură de rău şi nu fi fără minte: pentru ce vrei să mori înainte de vreme?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 B ine este să ţii la aceasta, dar nici pe cealaltă să n'o laşi din mînă; căci cine se teme de Dumnezeu, scapă din toate acestea.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 Î nţelepciunea face pe cel înţelept mai tare de cît zece viteji, cari sînt într'o cetate.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 F iindcă pe pămînt nu este nici un om fără prihană, care să facă binele fără să păcătuiască.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 N u lua nici tu seama la toate vorbele cari se spun, ca nu cumva s'auzi pe sluga ta vorbindu-te de rău!

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 C ăci ştie inima ta de cîte ori ai vorbit şi tu de rău pe alţii.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 T oate acestea le-am cercetat cu înţelepciune. Am zis:,, Mă voi înţelepţi.`` Dar înţelepciunea a rămas departe de mine.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 C u mult mai departe decît era mai înainte, şi ce adîncă! Cine o va putea găsi?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 M -am apucat şi am cercetat toate lucrurile, cu gînd să înţeleg, să adîncesc, şi să caut înţelepciunea şi rostul lucrurilor, şi să pricep nebunia răutăţii şi rătăcirea prostiei.

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 Ş i am găsit că mai amară de cît moartea este femeia, a cărei inimă este o cursă şi un laţ, şi ale cărei mîni sînt nişte lanţuri; cel plăcut lui Dumnezeu scapă de ea, dar cel păcătos este prins de ea.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 I ată ce am găsit, zice Eclesiastul, cercetînd lucrurile unul cîte unul, ca să le pătrund rostul;

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 i ată ce-mi caută şi acum sufletul, şi n'am găsit. Din o mie am găsit un om: dar o femeie n'am găsit în toate acestea.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 N umai, iată ce am găsit: că Dumnezeu a făcut pe oameni fără prihană, dar ei umblă cu multe şiretenii.

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.