1 B etter a name than good perfume, And the day of death than the day of birth.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 B etter to go unto a house of mourning, Than to go unto a house of banqueting, For that is the end of all men, And the living layeth unto his heart.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 B etter sorrow than laughter, For by the sadness of the face the heart becometh better.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 T he heart of the wise in a house of mourning, And the heart of fools in a house of mirth.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 B etter to hear a rebuke of a wise man, Than a man to hear a song of fools,

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 F or as the noise of thorns under the pot, So the laughter of a fool, even this vanity.

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 S urely oppression maketh the wise mad, And a gift destroyeth the heart.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 B etter the latter end of a thing than its beginning, Better the patient of spirit, than the haughty of spirit.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 B e not hasty in thy spirit to be angry, For anger in the bosom of fools resteth.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 S ay not thou, `What was it, That the former days were better than these?' For thou hast not asked wisely of this.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 W isdom good with an inheritance, And an advantage to those beholding the sun.

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 F or wisdom a defense, money a defence, And the advantage of the knowledge of wisdom, She reviveth her possessors.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 S ee the work of God, For who is able to make straight that which He made crooked?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 I n a day of prosperity be in gladness, And in a day of evil consider. Also this over-against that hath God made, To the intent that man doth not find anything after him.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 T he whole I have considered in the days of my vanity. There is a righteous one perishing in his righteousness, and there is a wrong-doer prolonging in his wrong.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 B e not over-righteous, nor show thyself too wise, why art thou desolate?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 D o not much wrong, neither be thou a fool, why dost thou die within thy time?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 g ood that thou dost lay hold on this, and also, from that withdrawest not thy hand, for whoso is fearing God goeth out with them all.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 T he wisdom giveth strength to a wise man, more than wealth the rulers who have been in a city.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 B ecause there is not a righteous man on earth that doth good and sinneth not.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 A lso to all the words that they speak give not thy heart, that thou hear not thy servant reviling thee.

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 F or many times also hath thy heart known that thou thyself also hast reviled others.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 A ll this I have tried by wisdom; I have said, `I am wise,' and it far from me.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 F ar off that which hath been, and deep, deep, who doth find it?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 I have turned round, also my heart, to know and to search, and to seek out wisdom, and reason, and to know the wrong of folly, and of foolishness the madness.

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 A nd I am finding more bitter than death, the woman whose heart nets and snares, her hands bands; the good before God escapeth from her, but the sinner is captured by her.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 S ee, this I have found, said the Preacher, one to one, to find out the reason

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 ( that still my soul had sought, and I had not found), One man, a teacher, I have found, and a woman among all these I have not found.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 S ee, this alone I have found, that God made man upright, and they -- they have sought out many devices.

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.