1 W herefore, holy brethren, partakers of a heavenly calling, consider the apostle and chief priest of our profession, Christ Jesus,

Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,

2 b eing stedfast to Him who did appoint him, as also Moses in all his house,

Който беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей - в целия Негов дом.

3 f or of more glory than Moses hath this one been counted worthy, inasmuch as more honour than the house hath he who doth build it,

Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.

4 f or every house is builded by some one, and He who the all things did build God,

Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.

5 a nd Moses indeed stedfast in all his house, as an attendant, for a testimony of those things that were to be spoken,

И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;

6 a nd Christ, as a Son over his house, whose house are we, if the boldness and the rejoicing of the hope unto the end we hold fast.

а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

7 W herefore, (as the Holy Spirit saith, `To-day, if His voice ye may hear --

Затова, както казва Святият Дух: "Днес, ако чуете гласа Му,

8 y e may not harden your hearts, as in the provocation, in the day of the temptation in the wilderness,

не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

9 i n which tempt Me did your fathers, they did prove Me, and saw My works forty years;

където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

10 w herefore I was grieved with that generation, and said, Always do they go astray in heart, and these have not known My ways;

Затова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища.

11 s o I sware in My anger, If they shall enter into My rest --!')

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка."

12 S ee, brethren, lest there shall be in any of you an evil heart of unbelief in the falling away from the living God,

Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

13 b ut exhort ye one another every day, while the To-day is called, that none of you may be hardened by the deceitfulness of the sin,

но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 f or partakers we have become of the Christ, if the beginning of the confidence unto the end we may hold fast,

Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;

15 i n its being said, `To-day, if His voice ye may hear, ye may not harden your hearts, as in the provocation,'

докато се казва: "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението."

16 f or certain having heard did provoke, but not all who did come out of Egypt through Moses;

Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?

17 b ut with whom was He grieved forty years? was it not with those who did sin, whose carcasses fell in the wilderness?

А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 a nd to whom did He swear that they shall not enter into His rest, except to those who did not believe? --

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

19 a nd we see that they were not able to enter in because of unbelief.

И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.