1 W herefore, holy brethren, partakers of a heavenly calling, consider the apostle and chief priest of our profession, Christ Jesus,

Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

2 b eing stedfast to Him who did appoint him, as also Moses in all his house,

Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

3 f or of more glory than Moses hath this one been counted worthy, inasmuch as more honour than the house hath he who doth build it,

Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.

4 f or every house is builded by some one, and He who the all things did build God,

Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

5 a nd Moses indeed stedfast in all his house, as an attendant, for a testimony of those things that were to be spoken,

И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>

6 a nd Christ, as a Son over his house, whose house are we, if the boldness and the rejoicing of the hope unto the end we hold fast.

а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

7 W herefore, (as the Holy Spirit saith, `To-day, if His voice ye may hear --

Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

8 y e may not harden your hearts, as in the provocation, in the day of the temptation in the wilderness,

Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

9 i n which tempt Me did your fathers, they did prove Me, and saw My works forty years;

Гдето бащите ви <Ме> изкусиха, изпитаха <Ме>. И видяха делата Ми четиридесет години.

10 w herefore I was grieved with that generation, and said, Always do they go astray in heart, and these have not known My ways;

Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

11 s o I sware in My anger, If they shall enter into My rest --!')

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

12 S ee, brethren, lest there shall be in any of you an evil heart of unbelief in the falling away from the living God,

Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

13 b ut exhort ye one another every day, while the To-day is called, that none of you may be hardened by the deceitfulness of the sin,

но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 f or partakers we have become of the Christ, if the beginning of the confidence unto the end we may hold fast,

Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

15 i n its being said, `To-day, if His voice ye may hear, ye may not harden your hearts, as in the provocation,'

докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

16 f or certain having heard did provoke, but not all who did come out of Egypt through Moses;

Защото кои, като чуха, <Го> преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

17 b ut with whom was He grieved forty years? was it not with those who did sin, whose carcasses fell in the wilderness?

А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 a nd to whom did He swear that they shall not enter into His rest, except to those who did not believe? --

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

19 a nd we see that they were not able to enter in because of unbelief.

И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.