1 D ost thou draw leviathan with an angle? And with a rope thou lettest down -- his tongue?

Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

2 D ost thou put a reed in his nose? And with a thorn pierce his jaw?

Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

3 D oth he multiply unto thee supplications? Doth he speak unto thee tender things?

Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

4 D oth he make a covenant with thee? Dost thou take him for a servant age-during?

Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

5 D ost thou play with him as a bird? And dost thou bind him for thy damsels?

Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за <забава на> момичетата си?

6 ( Feast upon him do companions, They divide him among the merchants!)

Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

7 D ost thou fill with barbed irons his skin? And with fish-spears his head?

Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

8 P lace on him thy hand, Remember the battle -- do not add!

Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>.

9 L o, the hope of him is found a liar, Also at his appearance is not one cast down?

Ето, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

10 N one so fierce that he doth awake him, And who he before Me stationeth himself?

Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

11 W ho hath brought before Me and I repay? Under the whole heavens it mine.

Кой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое.

12 I do not keep silent concerning his parts, And the matter of might, And the grace of his arrangement.

Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

13 W ho hath uncovered the face of his clothing? Within his double bridle who doth enter?

Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

14 T he doors of his face who hath opened? Round about his teeth terrible.

Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

15 A pride -- strong ones of shields, Shut up -- a close seal.

<Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани;

16 O ne unto another they draw nigh, And air doth not enter between them.

Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

17 O ne unto another they adhere, They stick together and are not separated.

Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18 H is sneezings cause light to shine, And his eyes as the eyelids of the dawn.

Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

19 O ut of his mouth do flames go, sparks of fire escape.

Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

20 O ut of his nostrils goeth forth smoke, As a blown pot and reeds.

Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики.

21 H is breath setteth coals on fire, And a flame from his mouth goeth forth.

Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

22 I n his neck lodge doth strength, And before him doth grief exult.

На врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

23 T he flakes of his flesh have adhered -- Firm upon him -- it is not moved.

Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

24 H is heart firm as a stone, Yea, firm as the lower piece.

Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

25 F rom his rising are the mighty afraid, From breakings they keep themselves free.

Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

26 T he sword of his overtaker standeth not, Spear -- dart -- and lance.

Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

27 H e reckoneth iron as straw, brass as rotten wood.

Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

28 T he son of the bow doth not cause him to flee, Turned by him into stubble are stones of the sling.

Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

29 A s stubble have darts been reckoned, And he laugheth at the shaking of a javelin.

Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

30 U nder him sharp points of clay, He spreadeth gold on the mire.

<Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята;

31 H e causeth to boil as a pot the deep, The sea he maketh as a pot of ointment.

Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

32 A fter him he causeth a path to shine, One thinketh the deep to be hoary.

Остава подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>.

33 T here is not on the earth his like, That is made without terror.

На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

34 E very high thing he doth see, He king over all sons of pride.

Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.