Job 41 ~ Йов 41

picture

1 ¿ SACARAS tú al leviathán con el anzuelo, O con la cuerda que le echares en su lengua?

Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

2 ¿ Pondrás tú garfio en sus narices, Y horadarás con espinas su quijada?

Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

3 ¿ Multiplicará él ruegos para contigo? ¿Hablaráte él lisonjas?

Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

4 ¿ Hará concierto contigo Para que lo tomes por siervo perpetuo?

Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

5 ¿ Jugarás tú con él como con pájaro, O lo atarás para tus niñas?

Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за <забава на> момичетата си?

6 ¿ Harán de él banquete los compañeros? ¿Partiránlo entre los mercaderes?

Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

7 ¿ Cortarás tú con cuchillo su cuero, O con asta de pescadores su cabeza?

Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

8 P on tu mano sobre él; Te acordarás de la batalla, y nunca más tornarás.

Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>.

9 H e aquí que la esperanza acerca de él será burlada; Porque aun á su sola vista se desmayarán.

Ето, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

10 N adie hay tan osado que lo despierte: ¿Quién pues podrá estar delante de mí?

Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

11 ¿ Quién me ha anticipado, para que yo restituya? Todo lo que hay debajo del cielo es mío.

Кой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое.

12 Y o no callaré sus miembros, Ni lo de sus fuerzas y la gracia de su disposición.

Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

13 ¿ Quién descubrirá la delantera de su vestidura? ¿Quién se llegará á él con freno doble?

Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

14 ¿ Quién abrirá las puertas de su rostro? Los órdenes de sus dientes espantan.

Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

15 L a gloria de su vestido son escudos fuertes, Cerrados entre sí estrechamente.

<Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани;

16 E l uno se junta con el otro, Que viento no entra entre ellos.

Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

17 P egado está el uno con el otro, Están trabados entre sí, que no se pueden apartar.

Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18 C on sus estornudos encienden lumbre, Y sus ojos son como los párpados del alba.

Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

19 D e su boca salen hachas de fuego, Centellas de fuego proceden.

Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

20 D e sus narices sale humo, Como de una olla ó caldero que hierve.

Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики.

21 S u aliento enciende los carbones, Y de su boca sale llama.

Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

22 E n su cerviz mora la fortaleza, Y espárcese el desaliento delante de él.

На врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

23 L as partes momias de su carne están apretadas: Están en él firmes, y no se mueven.

Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

24 S u corazón es firme como una piedra, Y fuerte como la muela de abajo.

Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

25 D e su grandeza tienen temor los fuertes, Y á causa de su desfallecimiento hacen por purificarse.

Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

26 C uando alguno lo alcanzare, ni espada, Ni lanza, ni dardo, ni coselete durará.

Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

27 E l hierro estima por pajas, Y el acero por leño podrido.

Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

28 S aeta no le hace huir; Las piedras de honda se le tornan aristas.

Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

29 T iene toda arma por hojarascas, Y del blandir de la pica se burla.

Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

30 P or debajo tiene agudas conchas; Imprime su agudez en el suelo.

<Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята;

31 H ace hervir como una olla la profunda mar, Y tórnala como una olla de ungüento.

Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

32 E n pos de sí hace resplandecer la senda, Que parece que la mar es cana.

Остава подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>.

33 N o hay sobre la tierra su semejante, Hecho para nada temer.

На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

34 M enosprecia toda cosa alta: Es rey sobre todos los soberbios.

Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.