1 E L que ama la corrección ama la sabiduría: Mas el que aborrece la reprensión, es ignorante.

Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.

2 E l bueno alcanzará favor de Jehová: Mas él condenará al hombre de malos pensamientos.

Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломисленика Той ще осъди.

3 E l hombre no se afirmará por medio de la impiedad: Mas la raíz de los justos no será movida.

Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.

4 L a mujer virtuosa corona es de su marido: Mas la mala, como carcoma en sus huesos.

Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

5 L os pensamientos de los justos son rectitud; Mas los consejos de los impíos, engaño.

Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.

6 L as palabras de los impíos son para acechar la sangre: Mas la boca de los rectos los librará.

Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.

7 D ios trastornará á los impíos, y no serán más: Mas la casa de los justos permanecerá.

Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.

8 S egún su sabiduría es alabado el hombre: Mas el perverso de corazón será en menosprecio.

Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.

9 M ejor es el que es menospreciado y tiene servidores, Que el que se precia, y carece de pan.

По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От онзи, който се надига и няма хляб.

10 E l justo atiende á la vida de su bestia: Mas las entrañas de los impíos son crueles.

Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.

11 E l que labra su tierra, se hartará de pan: Mas el que sigue los vagabundos es falto de entendimiento.

Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни <неща> е без разум.

12 D esea el impío la red de los malos: Mas la raíz de los justos dará fruto.

Нечестивият търси <такава> корист, <каквато> вземат злите, А коренът на праведния дава <плод>.

13 E l impío es enredado en la prevaricación de sus labios: Mas el justo saldrá de la tribulación.

В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.

14 E l hombre será harto de bien del fruto de su boca: Y la paga de las manos del hombre le será dada.

От плода на устата си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.

15 E l camino del necio es derecho en su opinión: Mas el que obedece al consejo es sabio.

Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.

16 E l necio luego al punto da á conocer su ira: Mas el que disimula la injuria es cuerdo.

Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.

17 E l que habla verdad, declara justicia; Mas el testigo mentiroso, engaño.

Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.

18 H ay quienes hablan como dando estocadas de espada: Mas la lengua de los sabios es medicina.

Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.

19 E l labio de verdad permanecerá para siempre: Mas la lengua de mentira por un momento.

Устните, <които говорят> истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език <ще трае> за минута.

20 E ngaño hay en el corazón de los que piensan mal: Mas alegría en el de los que piensan bien.

Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.

21 N inguna adversidad acontecerá al justo: Mas los impíos serán llenos de mal.

Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

22 L os labios mentirosos son abominación á Jehová: Mas los obradores de verdad su contentamiento.

Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.

23 E l hombre cuerdo encubre la ciencia: Mas el corazón de los necios publica la necedad.

Благоразумният човек покрива знанието <си>, А сърцето на безумните изказва глупостта <си>.

24 L a mano de los diligentes se enseñoreará: Mas la negligencia será tributaria.

Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.

25 E l cuidado congojoso en el corazón del hombre, lo abate; Mas la buena palabra lo alegra.

Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.

26 E l justo hace ventaja á su prójimo: Mas el camino de los impíos les hace errar.

Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда <самите> тях в заблуждение.

27 E l indolente no chamuscará su caza: Mas el haber precioso del hombre es la diligencia.

Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.

28 E n el camino de la justicia está la vida; Y la senda de su vereda no es muerte.

В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.