1 L A mujer sabia edifica su casa: Mas la necia con sus manos la derriba.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

2 E l que camina en su rectitud teme á Jehová: Mas el pervertido en sus caminos lo menosprecia.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

3 E n la boca del necio está la vara de la soberbia: Mas los labios de los sabios los guardarán.

В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 S in bueyes el granero está limpio: Mas por la fuerza del buey hay abundancia de pan.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 E l testigo verdadero no mentirá: Mas el testigo falso hablará mentiras.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 B usca el escarnecedor la sabiduría, y no la halla: Mas la sabiduría al hombre entendido es fácil.

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

7 V ete de delante del hombre necio, Porque en él no advertirás labios de ciencia.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 L a ciencia del cuerdo es entender su camino: Mas la indiscreción de los necios es engaño.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9 L os necios se mofan del pecado: Mas entre los rectos hay favor.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

10 E l corazón conoce la amargura de su alma; Y extraño no se entrometerá en su alegría.

Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 L a casa de los impíos será asolada: Mas florecerá la tienda de los rectos.

Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 H ay camino que al hombre parece derecho; Empero su fin son caminos de muerte.

Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 A un en la risa tendrá dolor el corazón; Y el término de la alegría es congoja.

Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 D e sus caminos será harto el apartado de razón: Y el hombre de bien estará contento del suyo.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

15 E l simple cree á toda palabra: Mas el avisado entiende sus pasos.

Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 E l sabio teme, y se aparta del mal: Mas el necio se arrebata, y confía.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 E l que presto se enoja, hará locura: Y el hombre malicioso será aborrecido.

Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 L os simples heredarán necedad: Mas los cuerdos se coronarán de sabiduría.

Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 L os malos se inclinarán delante de los buenos, Y los impíos á las puertas del justo.

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

20 E l pobre es odioso aun á su amigo: Pero muchos son los que aman al rico.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 P eca el que menosprecia á su prójimo: Mas el que tiene misericordia de los pobres, es bienaventurado.

Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 ¿ No yerran los que piensan mal? Misericordia empero y verdad alcanzarán los que piensan bien.

Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

23 E n toda labor hay fruto: Mas la palabra de los labios solamente empobrece.

От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 L as riquezas de los sabios son su corona: Mas es infatuación la insensatez de los necios.

Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

25 E l testigo verdadero libra las almas: Mas el engañoso hablará mentiras.

Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

26 E n el temor de Jehová está la fuerte confianza; Y esperanza tendrán sus hijos.

В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 E l temor de Jehová es manantial de vida, Para apartarse de los lazos de la muerte.

Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 E n la multitud de pueblo está la gloria del rey: Y en la falta de pueblo la flaqueza del príncipe.

Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 E l que tarde se aira, es grande de entendimiento: Mas el corto de espíritu engrandece el desatino.

Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 E l corazón apacible es vida de las carnes: Mas la envidia, pudrimiento de huesos.

Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 E l que oprime al pobre, afrenta á su Hacedor: Mas el que tiene misericordia del pobre, lo honra.

Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 P or su maldad será lanzado el impío: Mas el justo en su muerte tiene esperanza.

Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

33 E n el corazón del cuerdo reposa la sabiduría; Y es conocida en medio de los necios.

В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 L a justicia engrandece la nación: Mas el pecado es afrenta de las naciones.

Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 L a benevolencia del rey es para con el ministro entendido: Mas su enojo contra el que lo avergüenza.

Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.