1 L a femme sage bâtit sa maison, Et la femme insensée la renverse de ses propres mains.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

2 C elui qui marche dans la droiture craint l'Éternel, Mais celui qui prend des voies tortueuses le méprise.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

3 D ans la bouche de l'insensé est une verge pour son orgueil, Mais les lèvres des sages les gardent.

В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 S 'il n'y a pas de boeufs, la crèche est vide; C'est à la vigueur des boeufs qu'on doit l'abondance des revenus.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 U n témoin fidèle ne ment pas, Mais un faux témoin dit des mensonges.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 L e moqueur cherche la sagesse et ne la trouve pas, Mais pour l'homme intelligent la science est chose facile.

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

7 É loigne-toi de l'insensé; Ce n'est pas sur ses lèvres que tu aperçois la science.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 L a sagesse de l'homme prudent, c'est l'intelligence de sa voie; La folie des insensés, c'est la tromperie.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9 L es insensés se font un jeu du péché, Mais parmi les hommes droits se trouve la bienveillance.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

10 L e coeur connaît ses propres chagrins, Et un étranger ne saurait partager sa joie.

Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 L a maison des méchants sera détruite, Mais la tente des hommes droits fleurira.

Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 T elle voie paraît droite à un homme, Mais son issue, c'est la voie de la mort.

Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 A u milieu même du rire le coeur peut être affligé, Et la joie peut finir par la détresse.

Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 C elui dont le coeur s'égare se rassasie de ses voies, Et l'homme de bien se rassasie de ce qui est en lui.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

15 L 'homme simple croit tout ce qu'on dit, Mais l'homme prudent est attentif à ses pas.

Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 L e sage a de la retenue et se détourne du mal, Mais l'insensé est arrogant et plein de sécurité.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 C elui qui est prompt à la colère fait des sottises, Et l'homme plein de malice s'attire la haine.

Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 L es simples ont en partage la folie, Et les hommes prudents se font de la science une couronne.

Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 L es mauvais s'inclinent devant les bons, Et les méchants aux portes du juste.

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

20 L e pauvre est odieux même à son ami, Mais les amis du riche sont nombreux.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 C elui qui méprise son prochain commet un péché, Mais heureux celui qui a pitié des misérables!

Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 C eux qui méditent le mal ne s'égarent-ils pas? Mais ceux qui méditent le bien agissent avec bonté et fidélité.

Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

23 T out travail procure l'abondance, Mais les paroles en l'air ne mènent qu'à la disette.

От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 L a richesse est une couronne pour les sages; La folie des insensés est toujours de la folie.

Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

25 L e témoin véridique délivre des âmes, Mais le trompeur dit des mensonges.

Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

26 C elui qui craint l'Éternel possède un appui ferme, Et ses enfants ont un refuge auprès de lui.

В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 L a crainte de l'Éternel est une source de vie, Pour détourner des pièges de la mort.

Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 Q uand le peuple est nombreux, c'est la gloire d'un roi; Quand le peuple manque, c'est la ruine du prince.

Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 C elui qui est lent à la colère a une grande intelligence, Mais celui qui est prompt à s'emporter proclame sa folie.

Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 U n coeur calme est la vie du corps, Mais l'envie est la carie des os.

Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 O pprimer le pauvre, c'est outrager celui qui l'a fait; Mais avoir pitié de l'indigent, c'est l'honorer.

Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 L e méchant est renversé par sa méchanceté, Mais le juste trouve un refuge même en sa mort.

Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

33 D ans un coeur intelligent repose la sagesse, Mais au milieu des insensés elle se montre à découvert.

В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 L a justice élève une nation, Mais le péché est la honte des peuples.

Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 L a faveur du roi est pour le serviteur prudent, Et sa colère pour celui qui fait honte.

Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.