1 T he wise woman builds her house, But the foolish pulls it down with her hands.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 H e who walks in his uprightness fears the Lord, But he who is perverse in his ways despises Him.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.
3 I n the mouth of a fool is a rod of pride, But the lips of the wise will preserve them.
В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 W here no oxen are, the trough is clean; But much increase comes by the strength of an ox.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 A faithful witness does not lie, But a false witness will utter lies.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 A scoffer seeks wisdom and does not find it, But knowledge is easy to him who understands.
Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.
7 G o from the presence of a foolish man, When you do not perceive in him the lips of knowledge.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 T he wisdom of the prudent is to understand his way, But the folly of fools is deceit.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 F ools mock at sin, But among the upright there is favor.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.
10 T he heart knows its own bitterness, And a stranger does not share its joy.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 T he house of the wicked will be overthrown, But the tent of the upright will flourish.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 T here is a way that seems right to a man, But its end is the way of death.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 E ven in laughter the heart may sorrow, And the end of mirth may be grief.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 T he backslider in heart will be filled with his own ways, But a good man will be satisfied from above.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.
15 T he simple believes every word, But the prudent considers well his steps.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 A wise man fears and departs from evil, But a fool rages and is self-confident.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 A quick-tempered man acts foolishly, And a man of wicked intentions is hated.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 T he simple inherit folly, But the prudent are crowned with knowledge.
Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 T he evil will bow before the good, And the wicked at the gates of the righteous.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.
20 T he poor man is hated even by his own neighbor, But the rich has many friends.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 H e who despises his neighbor sins; But he who has mercy on the poor, happy is he.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 D o they not go astray who devise evil? But mercy and truth belong to those who devise good.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро
23 I n all labor there is profit, But idle chatter leads only to poverty.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 T he crown of the wise is their riches, But the foolishness of fools is folly.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.
25 A true witness delivers souls, But a deceitful witness speaks lies.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.
26 I n the fear of the Lord there is strong confidence, And His children will have a place of refuge.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 T he fear of the Lord is a fountain of life, To turn one away from the snares of death.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 I n a multitude of people is a king’s honor, But in the lack of people is the downfall of a prince.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 H e who is slow to wrath has great understanding, But he who is impulsive exalts folly.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 A sound heart is life to the body, But envy is rottenness to the bones.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 H e who oppresses the poor reproaches his Maker, But he who honors Him has mercy on the needy.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 T he wicked is banished in his wickedness, But the righteous has a refuge in his death.
Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.
33 W isdom rests in the heart of him who has understanding, But what is in the heart of fools is made known.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 R ighteousness exalts a nation, But sin is a reproach to any people.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 T he king’s favor is toward a wise servant, But his wrath is against him who causes shame.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.