1 H ear this, all peoples; Give ear, all inhabitants of the world,

(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

2 B oth low and high, Rich and poor together.

И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3 M y mouth shall speak wisdom, And the meditation of my heart shall give understanding.

Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

4 I will incline my ear to a proverb; I will disclose my dark saying on the harp.

Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5 W hy should I fear in the days of evil, When the iniquity at my heels surrounds me?

Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 T hose who trust in their wealth And boast in the multitude of their riches,

От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7 N one of them can by any means redeem his brother, Nor give to God a ransom for him—

Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8 F or the redemption of their souls is costly, And it shall cease forever—

(Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

9 T hat he should continue to live eternally, And not see the Pit.

Та да живее вечно И да не види изтление.

10 F or he sees wise men die; Likewise the fool and the senseless person perish, And leave their wealth to others.

Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11 T heir inner thought is that their houses will last forever, Their dwelling places to all generations; They call their lands after their own names.

Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12 N evertheless man, though in honor, does not remain; He is like the beasts that perish.

Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13 T his is the way of those who are foolish, And of their posterity who approve their sayings. Selah

Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14 L ike sheep they are laid in the grave; Death shall feed on them; The upright shall have dominion over them in the morning; And their beauty shall be consumed in the grave, far from their dwelling.

Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15 B ut God will redeem my soul from the power of the grave, For He shall receive me. Selah

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16 D o not be afraid when one becomes rich, When the glory of his house is increased;

Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17 F or when he dies he shall carry nothing away; His glory shall not descend after him.

Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

18 T hough while he lives he blesses himself (For men will praise you when you do well for yourself),

Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

19 H e shall go to the generation of his fathers; They shall never see light.

Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

20 A man who is in honor, yet does not understand, Is like the beasts that perish.

Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.