1 W ho is this who comes from Edom, With dyed garments from Bozrah, This One who is glorious in His apparel, Traveling in the greatness of His strength?— “I who speak in righteousness, mighty to save.”

Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам.

2 W hy is Your apparel red, And Your garments like one who treads in the winepress?

Защо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на <ония на човек>, който тъпче в лин?

3 “ I have trodden the winepress alone, And from the peoples no one was with Me. For I have trodden them in My anger, And trampled them in My fury; Their blood is sprinkled upon My garments, And I have stained all My robes.

Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.

4 F or the day of vengeance is in My heart, And the year of My redeemed has come.

Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.

5 I looked, but there was no one to help, And I wondered That there was no one to uphold; Therefore My own arm brought salvation for Me; And My own fury, it sustained Me.

Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

6 I have trodden down the peoples in My anger, Made them drunk in My fury, And brought down their strength to the earth.” God’s Mercy Remembered

Аз стъпках племената в гнева Си, Опих ги с яростта Си, И излях кръвта им в земята.

7 I will mention the lovingkindnesses of the Lord And the praises of the Lord, According to all that the Lord has bestowed on us, And the great goodness toward the house of Israel, Which He has bestowed on them according to His mercies, According to the multitude of His lovingkindnesses.

Ще спомена милосърдията Господни, <Причините> за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростите Си, И според премногото Си милости.

8 F or He said, “Surely they are My people, Children who will not lie.” So He became their Savior.

Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.

9 I n all their affliction He was afflicted, And the Angel of His Presence saved them; In His love and in His pity He redeemed them; And He bore them and carried them All the days of old.

Във всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.

10 B ut they rebelled and grieved His Holy Spirit; So He turned Himself against them as an enemy, And He fought against them.

Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.

11 T hen he remembered the days of old, Moses and his people, saying: “Where is He who brought them up out of the sea With the shepherd of His flock? Where is He who put His Holy Spirit within them,

Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, <и казваха: >Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -

12 W ho led them by the right hand of Moses, With His glorious arm, Dividing the water before them To make for Himself an everlasting name,

Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? -

13 W ho led them through the deep, As a horse in the wilderness, That they might not stumble?”

Който ги води през бездната, Като кон през пасбище, без да се препънат?

14 A s a beast goes down into the valley, And the Spirit of the Lord causes him to rest, So You lead Your people, To make Yourself a glorious name. A Prayer of Penitence

Духът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.

15 L ook down from heaven, And see from Your habitation, holy and glorious. Where are Your zeal and Your strength, The yearning of Your heart and Your mercies toward me? Are they restrained?

Погледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.

16 D oubtless You are our Father, Though Abraham was ignorant of us, And Israel does not acknowledge us. You, O Lord, are our Father; Our Redeemer from Everlasting is Your name.

Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

17 O Lord, why have You made us stray from Your ways, And hardened our heart from Your fear? Return for Your servants’ sake, The tribes of Your inheritance.

Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.

18 Y our holy people have possessed it but a little while; Our adversaries have trodden down Your sanctuary.

Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.

19 W e have become like those of old, over whom You never ruled, Those who were never called by Your name.

Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.