1 ` Who this coming from Edom? With dyed garments from Bozrah? This that is honourable in his clothing, Travelling in the abundance of his power?' -- `I, speaking in righteousness, mighty to save.'
Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам.
2 ` Wherefore thy clothing red? And thy garments as treading in a wine fat?'
Защо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на <ония на човек>, който тъпче в лин?
3 - - `A wine-press I have trodden by myself, And of the peoples there is no one with me, And I tread them in mine anger, And I trample them in my fury, Sprinkled is their strength on my garments, And all my clothing I have polluted.
Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.
4 F or the day of vengeance in my heart, And the year of my redeemed hath come.
Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.
5 A nd I look attentively, and there is none helping, And I am astonished that there is none supporting, And give salvation to me doth mine own arm. And my wrath -- it hath supported me.
Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.
6 A nd I tread down peoples in mine anger, And I make them drunk in my fury, And I bring down to earth their strength.
Аз стъпках племената в гнева Си, Опих ги с яростта Си, И излях кръвта им в земята.
7 T he kind acts of Jehovah I make mention of, The praises of Jehovah, According to all that Jehovah hath done for us, And the abundance of the goodness to the house of Israel, That He hath done for them, According to His mercies, And according to the abundance of His kind acts.
Ще спомена милосърдията Господни, <Причините> за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростите Си, И според премногото Си милости.
8 A nd He saith, Only My people they, Sons -- they lie not, and He is to them for a saviour.
Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.
9 I n all their distress no adversary, And the messenger of His presence saved them, In His love and in His pity He redeemed them, And He doth lift them up, And beareth them all the days of old.
Във всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.
10 A nd they have rebelled and grieved His Holy Spirit, And He turneth to them for an enemy, He Himself hath fought against them.
Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.
11 A nd He remembereth the days of old, Moses -- his people. Where He who is bringing them up from the sea, The shepherd of his flock? Where He who is putting in its midst His Holy Spirit?
Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, <и казваха: >Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -
12 L eading by the right hand of Moses, the arm of His glory, Cleaving waters from before them, To make to Himself a name age-during.
Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? -
13 L eading them through the depths, As a horse in a plain they stumble not.
Който ги води през бездната, Като кон през пасбище, без да се препънат?
14 A s a beast into a valley goeth down, The Spirit of Jehovah causeth him to rest, So hast Thou led Thy people, To make to Thyself a glorious name.
Духът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.
15 L ook attentively from the heavens, And see from Thy holy and beauteous habitation, Where Thy zeal and Thy might? The multitude of Thy bowels and Thy mercies Towards me have refrained themselves.
Погледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.
16 F or Thou our Father, For Abraham hath not known us, And Israel doth not acknowledge us, Thou, O Jehovah, our Father, Our redeemer from the age, Thy name.
Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.
17 W hy causest Thou us to wander, O Jehovah, from Thy ways? Thou hardenest our heart from Thy fear, Turn back for Thy servants' sake, The tribes of Thine inheritance.
Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.
18 F or a little while did Thy holy people possess, Our adversaries have trodden down Thy sanctuary.
Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.
19 W e have been from of old, Thou hast not ruled over them, Not called is Thy name upon them!
Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.