1 A nd Bildad the Shuhite answereth and saith: --

Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

2 T ill when dost thou speak these things? And a strong wind -- sayings of thy mouth?

До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат <като> силен вятър?

3 D oth God pervert judgment? And doth the Mighty One pervert justice?

Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

4 I f thy sons have sinned before Him, And He doth send them away, By the hand of their transgression,

Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;

5 I f thou dost seek early unto God, And unto the Mighty makest supplication,

Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

6 I f pure and upright thou, Surely now He waketh for thee, And hath completed The habitation of thy righteousness.

Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил <да работи> за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

7 A nd thy beginning hath been small, And thy latter end is very great.

И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

8 F or, ask I pray thee of a former generation, And prepare to a search of their fathers,

Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

9 ( For of yesterday we, and we know not, For a shadow our days on earth.)

(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);

10 D o they not shew thee -- speak to thee, And from their heart bring forth words?

Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

11 ` Doth a rush wise without mire? A reed increase without water?

Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

12 W hile it in its budding -- uncropt, Even before any herb it withereth.

Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка <друга> трева.

13 S o the paths of all forgetting God, And the hope of the profane doth perish,

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

14 W hose confidence is loathsome, And the house of a spider his trust.

Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

15 H e leaneth on his house -- and it standeth not: He taketh hold on it -- and it abideth not.

Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

16 G reen he before the sun, And over his garden his branch goeth out.

Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

17 B y a heap his roots are wrapped, A house of stones he looketh for.

Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;

18 I f doth destroy him from his place, Then it hath feigned concerning him, I have not seen thee!

<Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.

19 L o, this the joy of his way, And from the dust others spring up.'

Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

20 L o, God doth not reject the perfect, Nor taketh hold on the hand of evil doers.

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

21 W hile he filleth with laughter thy mouth, And thy lips with shouting,

Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

22 T hose hating thee do put on shame, And the tent of the wicked is not!

Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.