1 A nd he entered again into the synagogue, and there was there a man having the hand withered,

И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

2 a nd they were watching him, whether on the sabbaths he will heal him, that they might accuse him.

И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

3 A nd he saith to the man having the hand withered, `Rise up in the midst.'

Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

4 A nd he saith to them, `Is it lawful on the sabbaths to do good, or to do evil? life to save, or to kill?' but they were silent.

Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

5 A nd having looked round upon them with anger, being grieved for the hardness of their heart, he saith to the man, `Stretch forth thy hand;' and he stretched forth, and his hand was restored whole as the other;

А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

6 a nd the Pharisees having gone forth, immediately, with the Herodians, were taking counsel against him how they might destroy him.

И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

7 A nd Jesus withdrew with his disciples unto the sea, and a great multitude from Galilee followed him, and from Judea,

Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

8 a nd from Jerusalem, and from Idumea and beyond the Jordan; and they about Tyre and Sidon -- a great multitude -- having heard how great things he was doing, came unto him.

И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и <от местата> около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много< чудеса> правел.

9 A nd he said to his disciples that a little boat may wait on him, because of the multitude, that they may not press upon him,

И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

10 f or he did heal many, so that they threw themselves on him, in order to touch him -- as many as had plagues;

Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.

11 a nd the unclean spirits, when they were seeing him, were falling down before him, and were crying, saying -- `Thou art the Son of God;'

И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

12 a nd many times he was charging them that they might not make him manifest.

Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

13 A nd he goeth up to the mountain, and doth call near whom he willed, and they went away to him;

След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,

14 a nd he appointed twelve, that they may be with him, and that he may send them forth to preach,

И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

15 a nd to have power to heal the sicknesses, and to cast out the demons.

и да имат власт да изгонват бесове.

16 A nd he put on Simon the name Peter;

<Определи:> Симона, на когото даде името Петър;

17 a nd James of Zebedee, and John the brother of James, and he put on them names -- Boanerges, that is, `Sons of thunder;'

и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

18 a nd Andrew, and Philip, and Bartholomew, and Matthew, and Thomas, and James of Alpheus, and Thaddeus, and Simon the Cananite,

и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

19 a nd Judas Iscariot, who did also deliver him up; and they come into a house.

и Юда Искариотски, който Го и предаде.

20 A nd come together again doth a multitude, so that they are not able even to eat bread;

И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

21 a nd his friends having heard, went forth to lay hold on him, for they said that he was beside himself,

А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

22 a nd the scribes who from Jerusalem having come down, said -- `He hath Beelzeboul,' and -- `By the ruler of the demons he doth cast out the demons.'

И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

23 A nd, having called them near, in similes he said to them, `How is the Adversary able to cast out the Adversary?

Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

24 a nd if a kingdom against itself be divided, that kingdom cannot be made to stand;

Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

25 a nd if a house against itself be divided, that house cannot be made to stand;

И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

26 a nd if the Adversary did rise against himself, and hath been divided, he cannot be made to stand, but hath an end.

И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

27 ` No one is able the vessels of the strong man -- having entered into his house -- to spoil, if first he may not bind the strong man, and then his house he will spoil.

Обаче никой не може да влезе в къщата на силния <човек>, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

28 ` Verily I say to you, that all the sins shall be forgiven to the sons of men, and evil speakings with which they might speak evil,

Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

29 b ut whoever may speak evil in regard to the Holy Spirit hath not forgiveness -- to the age, but is in danger of age-during judgment;'

но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

30 b ecause they said, `He hath an unclean spirit.'

<Това рече Той>, защото казваха: Има нечист дух.

31 T hen come do his brethren and mother, and standing without, they sent unto him, calling him,

Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.

32 a nd a multitude was sitting about him, and they said to him, `Lo, thy mother and thy brethren without do seek thee.'

А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

33 A nd he answered them, saying, `Who is my mother, or my brethren?'

И в отговор им каза: Коя е майка Ми? <кои са> братята Ми?

34 A nd having looked round in a circle to those sitting about him, he saith, `Lo, my mother and my brethren!

И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

35 f or whoever may do the will of God, he is my brother, and my sister, and mother.'

Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.