1 I f thou dost turn back, O Israel, An affirmation of Jehovah, unto Me turn back, And if thou dost turn aside Thine abominations from My face, Then thou dost not bemoan.

Ако се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

2 A nd thou hast sworn -- Jehovah liveth, In truth, in judgment, and in righteousness, And blessed themselves in Him have nations, And in Him they boast themselves.

И <ако> в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, <казвайки: Заклевам се в> живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.

3 F or thus said Jehovah, To the man of Judah, and to Jerusalem: Till for yourselves tillage, And do not sow unto the thorns.

Защото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.

4 B e circumcised to Jehovah, And turn aside the foreskins of your heart, O man of Judah, and ye inhabitants of Jerusalem, Lest My fury go out as fire, and hath burned, And there is none quenching, Because of the evil of your doings.

Обрежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така щото да няма кой да я угаси, Поради злото на делата ви.

5 D eclare in Judah, and in Jerusalem sound, And say ye, `Blow a trumpet in the land,' Call ye fully, and say ye: `Be gathered, and we go in to the fenced city.'

Възвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.

6 L ift up an ensign Zionward, Strengthen yourselves, stand not still, For evil I am bringing in from the north, And a great destruction.

Издигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.

7 G one up hath a lion from his thicket, And a destroyer of nations hath journeyed, He hath come forth from his place To make thy land become a desolation, Thy cities are laid waste, without inhabitant.

Лъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти <та да останат> без жители.

8 F or this, gird on sackcloth, lament and howl, For the fierce anger of Jehovah hath not turned back from us.

Затова препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.

9 A nd it hath come to pass, in that day, An affirmation of Jehovah: `Perish doth the heart of the king, And the heart of the princes, And astonished have been the priests, And the prophets do wonder.'

В оня ден, казва Господ, Разумът {Еврейски: Сърцето.} на царя ще се изгуби, И разумът на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

10 A nd I say, `Ah, Lord Jehovah, Surely thou hast entirely forgotten this people and Jerusalem, saying, Peace is for you, And struck hath a sword unto the soul!'

Тогава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата <им>.

11 A t that time it is said of this people, And of Jerusalem: `A dry wind of high places in the wilderness,' The way of the daughter of My people, (Not for winnowing, nor for cleansing,)

В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята <духа> горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - Не за да отвее нито да очисти;

12 A full wind from these doth come for Me, Now, also, I speak judgments with them.

Да! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.

13 L o, as clouds he cometh up, And as a hurricane his chariots, Lighter than eagles have been his horses, Wo to us, for we have been spoiled.

Ето, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

14 W ash from evil thy heart, O Jerusalem, That thou mayest be saved, Till when dost thou lodge in thy heart Thoughts of thy strength?

Ерусалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

15 F or a voice is declaring from Dan, And sounding sorrow from mount Ephraim.

Защото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата планина, <казвайки>:

16 M ake ye mention to the nations, Lo, sound ye to Jerusalem: `Besiegers are coming from the land afar off, And they give forth against cities of Judah their voice.

Обявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

17 A s the keepers of a field They have been against her round about, For with Me she hath been rebellious, An affirmation of Jehovah.'

Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

18 T hy way and thy doings have done these to thee, This thy vexation, for bitter, For it hath struck unto thy heart.

Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е <плодът на> твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

19 M y bowels, my bowels! I am pained the walls of my heart, Make a noise for me doth My heart, I am not silent, For the voice of a trumpet I have heard, O my soul -- a shout of battle!

Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

20 D estruction on destruction is proclaimed, For spoiled hath been all the land, Suddenly spoiled have been my tents, In a moment -- my curtains.

Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

21 T ill when do I see an ensign? Do I hear the voice of a trumpet?

До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

22 F or my people foolish, me they have not known, Foolish sons they, yea, they not intelligent, Wise they to do evil, And to do good they have not known.

Защото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

23 I looked the land, and lo, waste and void, And unto the heavens, and their light is not.

Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.

24 I have looked the mountains, And lo, they are trembling. And all the hills moved themselves lightly.

Погледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.

25 I have looked, and lo, man is not, And all fowls of the heavens have fled.

Погледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,

26 I have looked, and lo, The fruitful place a wilderness, And all its cities have been broken down, Because of Jehovah, Because of the fierceness of His anger.

Погледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от Неговия пламенен гняв.

27 F or thus said Jehovah: All the land is a desolation, but a completion I make not.

Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.

28 F or this doth the land mourn, And black have been the heavens above, because I have spoken -- I have purposed, And I have not repented, Nor do I turn back from it.

Затова земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял <за него>, нито ще се отвърна от него.

29 F rom the voice of the horseman, And of him shooting with the bow, all the city is fleeing, They have come into thickets, And on cliffs they have gone up, All the city is forsaken, And there is no one dwelling in them.

От шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

30 A nd thou, O spoiled one, what dost thou? For thou puttest on scarlet, For thou adornest thyself ornaments of gold. For thou rendest with pain thine eyes, In vain thou dost make thyself fair, Kicked against thee have doting ones, Thy life they do seek.

А ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците <ти> ще те презрат, ще търсят <да отнемат> живота ти.

31 F or a voice as of a sick woman I have heard, Distress, as of one bringing forth a first-born, The voice of the daughter of Zion, She bewaileth herself, she spreadeth out her hands, `Wo to me now, for weary is my soul of slayers!'

Защото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, <И казва>: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.