1 S urely there is for silver a source, And a place for the gold they refine;

Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2 I ron from the dust is taken, And the firm stone brass.

Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

3 A n end hath he set to darkness, And to all perfection he is searching, A stone of darkness and death-shade.

<Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 A stream hath broken out from a sojourner, Those forgotten of the foot, They were low, from man they wandered.

Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.

5 T he earth! from it cometh forth bread, And its under-part is turned like fire.

Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6 A place of the sapphire its stones, And it hath dust of gold.

Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7 A path -- not known it hath a ravenous fowl, Nor scorched it hath an eye of the kite,

Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

8 N or trodden it have the sons of pride, Not passed over it hath the fierce lion.

Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9 A gainst the flint he sent forth his hand, He overturned from the root mountains.

<Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 A mong rocks, brooks he hath cleaved, And every precious thing hath his eye seen.

Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 F rom overflowing floods he hath bound, And the hidden thing bringeth out light.

И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 A nd the wisdom -- whence is it found? And where this, the place of understanding?

Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 M an hath not known its arrangement, Nor is it found in the land of the living.

Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 T he deep hath said, `It not in me,' And the sea hath said, `It is not with me.'

Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 G old is not given for it, Nor is silver weighed -- its price.

Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 I t is not valued with pure gold of Ophir, With precious onyx and sapphire,

Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 N ot equal it do gold and crystal, Nor its exchange a vessel of fine gold.

Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 C orals and pearl are not remembered, The acquisition of wisdom above rubies.

Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 N ot equal it doth the topaz of Cush, With pure gold it is not valued.

Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 A nd the wisdom -- whence doth it come? And where this, the place of understanding?

От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

21 I t hath been hid from the eyes of all living. And from the fowl of the heavens It hath been hidden.

Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 D estruction and death have said: `With our ears we have heard its fame.'

Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 G od hath understood its way, And He hath known its place.

Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 F or He to the ends of the earth doth look, Under the whole heavens He doth see,

Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 T o make for the wind a weight, And the waters He meted out in measure.

За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 I n His making for the rain a limit, And a way for the brightness of the voices,

Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27 T hen He hath seen and declareth it, He hath prepared it, and also searched it out,

Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

28 A nd He saith to man: -- `Lo, fear of the Lord, that wisdom, And to turn from evil understanding.'

И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.