1 銀 子 有 礦 ; 煉 金 有 方 。
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 鐵 從 地 裡 挖 出 ; 銅 從 石 中 鎔 化 。
Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.
3 人 為 黑 暗 定 界 限 , 查 究 幽 暗 陰 翳 的 石 頭 , 直 到 極 處 ,
<Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 在 無 人 居 住 之 處 刨 開 礦 穴 , 過 路 的 人 也 想 不 到 他 們 ; 又 與 人 遠 離 , 懸 在 空 中 搖 來 搖 去 。
Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.
5 至 於 地 , 能 出 糧 食 , 地 內 好 像 被 火 翻 起 來 。
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 地 中 的 石 頭 有 藍 寶 石 , 並 有 金 沙 。
Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 礦 中 的 路 鷙 鳥 不 得 知 道 ; 鷹 眼 也 未 見 過 。
Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.
8 狂 傲 的 野 獸 未 曾 行 過 ; 猛 烈 的 獅 子 也 未 曾 經 過 。
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 人 伸 手 鑿 開 堅 石 , 傾 倒 山 根 ,
<Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 在 磐 石 中 鑿 出 水 道 , 親 眼 看 見 各 樣 寶 物 。
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 他 封 閉 水 不 得 滴 流 , 使 隱 藏 的 物 顯 露 出 來 。
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 然 而 , 智 慧 有 何 處 可 尋 ? 聰 明 之 處 在 哪 裡 呢 ?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 智 慧 的 價 值 無 人 能 知 , 在 活 人 之 地 也 無 處 可 尋 。
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 深 淵 說 : 不 在 我 內 ; 滄 海 說 : 不 在 我 中 。
Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.
15 智 慧 非 用 黃 金 可 得 , 也 不 能 平 白 銀 為 他 的 價 值 。
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 俄 斐 金 和 貴 重 的 紅 瑪 瑙 , 並 藍 寶 石 , 不 足 與 較 量 ;
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 黃 金 和 玻 璃 不 足 與 比 較 ; 精 金 的 器 皿 不 足 與 兌 換 。
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
18 珊 瑚 、 水 晶 都 不 足 論 ; 智 慧 的 價 值 勝 過 珍 珠 ( 或 譯 : 紅 寶 石 ) 。
Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 古 實 的 紅 璧 璽 不 足 與 比 較 ; 精 金 也 不 足 與 較 量 。
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 智 慧 從 何 處 來 呢 ? 聰 明 之 處 在 哪 裡 呢 ?
От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -
21 是 向 一 切 有 生 命 的 眼 目 隱 藏 , 向 空 中 的 飛 鳥 掩 蔽 。
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 滅 沒 和 死 亡 說 : 我 們 風 聞 其 名 。
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 神 明 白 智 慧 的 道 路 , 曉 得 智 慧 的 所 在 。
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 因 他 鑒 察 直 到 地 極 , 遍 觀 普 天 之 下 ,
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 要 為 風 定 輕 重 , 又 度 量 諸 水 ;
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 他 為 雨 露 定 命 令 , 為 雷 電 定 道 路 。
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,
27 那 時 他 看 見 智 慧 , 而 且 述 說 ; 他 堅 定 , 並 且 查 究 。
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;
28 他 對 人 說 : 敬 畏 主 就 是 智 慧 ; 遠 離 惡 便 是 聰 明 。
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.