1 « حَقّاً هُناكَ مَنجَمٌ للِفِضَّةِ، وَمَكانٌ يُنَقُّونَ فِيهِ الذَّهَبَ.

Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2 ي ُؤخَذُ الحَدِيدُ مِنَ التُّرابِ، وَيُذابُ النُّحاسُ مِنَ الصَّخرِ.

Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

3 ي َضَعُ عُمّالُ المَناجِمِ حَدَّاً لِلظُلمَةِ، وَيُفَتَّشُونَ عَنِ المَعادِنِ النَّفِيسَةِ فِي أبعَدِ مَكانٍ، فِي العَتْمَةِ وَفِي أعْماقِ الظُّلمَةِ.

<Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 ي َشُقُّونَ حُفرَةً فِي الأرْضِ بَعِيداً عَنْ مَساكِنِ النّاسِ، فِي أمكِنَةٍ لَمْ تَطأْها أقْدامٌ مُنذُ زَمَنٍ. يَتَدَلُّونَ عَلَى الحِبالِ بَعِيداً عَنِ البَشَرِ.

Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.

5 ي َخرُجُ الطَّعامُ مِنْ سَطْحِ الأرْضِ، أمّا تَحْتَ الأرْضِ، فَإنَّها تَتَقَلَّبُ كَما بِالنّارِ.

Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6 ص ُخُورُها بُيُوتٌ للِياقُوتِ الأزرَقِ، وَتُرابُها يَحوِي ذَهَباً.

Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7 ل ا يَعرِفُ الطَّرِيقَ إلَيها طَيرٌ كاسِرٌ، وَعَينُ الصَّقرِ لا تَراها.

Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

8 ل َمْ تَمشِ أشجَعُ المَخلُوقاتِ عَلَيها، وَلا مَرَّ عَلَيها أسَدٌ.

Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9 ي َضرِبُ عامِلُ المَنجَمِ الصَّوّانَ، وَيَقلِبُ جِبالاً كامِلَةً مِنْ أساسِها.

<Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 ي َشُقُّ مَمَرّاتٍ فِي الصُّخُورِ، وَتَرَى عَيناهُ كُلَّ أنواعِ الحِجارَةِ الثَّمِينَةِ.

Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 ي َسُدُّ مَنابِعَ الأنهارِ، وَيُخرِجُ المَخَبّأَ إلَى النُّورِ.

И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 « أمّا الحِكْمَةُ، فَأيْنَ يُعثَرُ عَلَيها؟ وَأينَ بَيْتُ الفَهْمِ؟

Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 ل ا يَعرِفُ الإنسانُ بَيتَ الحِكْمَةِ، فَهِيَ لَيْسَتْ فِي أرْضِ الأحياءِ.

Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 ي َقُولُ المُحِيطُ العَمِيقُ: ‹لَيسَتْ فِي داخِلِي،› وَيَقُولُ البَحرُ: ‹لَيسَتْ مَعِي.›

Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 ل ا يَقدِرُ الذَّهَبُ الثَّمِينُ أنْ يَشتَرِيها، وَلا أيُّ مِقدارٍ مِنَ الفِضَّةِ أنْ يَبتاعَها.

Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 ذ َهَبُ أُوفِيرَ لا يَشتَرِيها، وَلا الحِجارَةُ الثَّمِينَةُ مِثلَ الياقُوتِ الأزرَقِ.

Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 ل ا تُقارَنُ بِالذَّهَبِ أوِ الزُّجاجِ، وَلا تُبَدَّلُ بِآنِيَةِ الذَّهَبِ.

Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 ل ا يَستَحِقُّ المُرجانُ الثَّمِينُ وَالبِلَّوْرُ أنْ يُذكَرا مَعَها. الحِكْمَةُ أثمَنُ مِنَ الياقُوتِ وَالَّلآلِئِ.

Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 و َلا تُقارَنُ مَعَها حِجارَةُ تُوبازِ الحَبَشَةِ، وَلا تُبَدَّلُ بِالذَّهَبِ النَقِيِّ.

Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 « أمّا الحِكْمَةُ، فَمِن أينَ تَأتِي؟ وَأينَ بَيْتُ الفَهْمِ؟

От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

21 ا لحِكْمَةُ مُخَبَّأةٌ عَنْ فَهْمِ كُلِّ حِيٍّ، وَمُخفاةٌ عَنِ الطُّيُورِ فِي السَّماءِ.

Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 ي َقُولُ «أبَدُّونُ» وَ «المَوتُ»: ‹سَمِعنا بِها بِآذانِنا فَقَطْ.›

Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 « يَفهَمُ اللهُ طَرِيقَها، وَيَعرِفُ بَيتَها.

Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 ف َهُوَ يَقدِرُ أنْ يَرَى إلَى أقاصِي الأرْضِ، وَيَعلَمُ كُلَّ ما يَجرِي تَحتَ السَّماءِ،

Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 ع ِندَما حَدَّدَ وَزْنَ الرِّيحِ، وَقاسَ مِقدارَ المِياهِ فِي المُحِيطِ.

За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 ع ِندَما وَضَعَ للِمَطَرِ قانُوناً، وَللِصَّواعِقِ مَساراً،

Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27 ر َأى الحِكْمَةَ وَقَدَّرَها، وَرَسَّخَها وَفَحَصَها.

Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

28 و َقالَ لِلإنسانِ: ‹إنَّ مَخافَةَ اللهِ هِيَ الحِكْمَةُ الحَقِيقِيَّةُ. وَالفَهْمُ هُوَ الابتِعادُ عَنِ الشَّرِّ.›»

И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.