1 ي ا بُنَيَّ، لا تَكْفَلْ دَينَ صاحِبِكَ، وَلا تُبرِمِ الصَّفَقاتِ مَعَ الغَرِيبِ.

Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

2 ل ِأنَّكَ سَتُربَطُ بِلِسانِكَ، وَتُمسَكُ بِكَلامِكَ.

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3 ح َرِّرْ نَفسَكَ مِنَ هذا الالْتِزامِ يا بُنَيَّ. إنْ وَقَعتَ فِي يَدِ صاحِبِكَ، فَاذْهَبْ وَالتَمِسِ الخَلاصَ مِنَ الدَّينِ.

Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4 ل ا تَنَمْ عَيناكَ، وَلا يَغفُ جَفْناكَ.

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5 ن َجِّ نَفسَكَ كَما يُنَجِّي الغَزالُ نَفسَهُ مِنَ الصَّيّادِ، وَالعُصفُورُ مِنَ الفَخِّ.

<Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

6 ا ذْهَبْ إلَى النَّملَةِ أيُّها الكَسلانُ، تَأمَّلْ تَدْبِيرَها وَصِرْ حَكِيماً.

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

7 ف َلَيسَ لَها ضابِطٌ أوْ قائِدٌ أوْ حاكِمٌ،

Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8 ل َكِنَّها تَخْزِنُ طَعامَها فِي الصَّيفِ، وَتَجمَعُ مَؤُونَتَها فِي وَقتِ الحَصادِ. تَجَّنَبِ الكَسَل

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

9 إ لَى مَتَى تَنامُ أيُّها الكَسلانُ؟ مَتَى سَتَقُومُ مِنْ نَومِكَ؟

До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10 ت َقُولُ: «قَلِيلٌ مِنَ النَّومِ فَقَطْ، وَقَلِيلٌ مِنَ النُّعاسِ، وَقَلِيلٌ مِنْ ثَنْيِ اليَدَينِ لِلرّاحَةِ!»

<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 ل َكِنْ سَيُداهِمُكَ الفَقرُ كَلِّصٍّ، وَتَقتَحِمُكَ الخَسارَةُ اقتِحاماً.

Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 ا لرَّجُلُ اللَّئيمُ البَطّالُ يَجُولُ بِلِسانِهِ المُحتالِ.

Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 ي َغمِزُ بِعَينَيهِ، وَيَضرِبُ بِرِجلَيهِ، وَيُشِيرُ بِأصابِعِهِ.

Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 ا لفَسادُ فِي عَقلِهِ، وَهَوَ يُخَطِّطُ لِلشَّرِّ، وَيَزرَعُ الخِصامَ دائِماً.

<Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 و َلِهَذا يَأتِي دَمارُهُ فَجأةً. فِي لَحظَةٍ يَنكَسِرُ، وَلَيسَ لَهُ شِفاءٌ. أشياءٌ يُبغضها الله

Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 س َتَّةُ أشياءٍ يَكرَهُها اللهُ ، وَسَبعَةٌ يُبغِضُها:

Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 ع ُيُونٌ مُتَعالِيَةٌ، لِسانٌ كاذِبٌ، يَدٌ تَقتُلُ بَرِيئِاً،

Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 ق َلبٌ يَخْتَرِعُ أفكاراً شِرِّيرَةً، أقدامٌ تُسرِعُ إلَى الشَّرِّ،

Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 ش اهِدُ زُورٍ كَذّابٌ، وَزارِعُ خُصُوماتٍ بَينَ الإخوَةِ. خَطَرُ الزِّنَى

Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 ي ا بُنَيَّ، احفَظْ وَصِيَّةَ أبِيكَ، وَلا تُهمِلْ تَعلِيمَ أُمِّكَ.

Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 ا حفَظْهُما وِساماً عَلَى صَدْرِكَ، وَقِلادَةً حَولَ عُنُقِكَ.

Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 ي َقُودانِكَ عِندَما تَسِير، وَيَحْفَظانِكَ عِندَما تَنامُ، وَيَتَحَدَّثانِ إلَيكَ عِندَما تَصْحُو.

Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

23 ل ِأنَّ الوَصِيَّةَ مِصْباحٌ، وَالتَّعلِيمُ ضِياءٌ. وَعِتابُ التأدِيبِ طَرِيقُ الْحَياةِ.

Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

24 س َتَحفَظُكَ مِنَ المَرأةِ الشِّرِّيرَةِ، وَمِنَ لِسانِ الزّانِيَةِ المَعسُولِ.

За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 ف َلا تَشتَهِ جَمالَها فِي قَلبِكَ، وَلا تَقبَلْ أنْ تَأْسُرَكَ بِعَيَنَيها.

Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 ق َدْ تَخسَرُ رَغِيفَ خُبْزٍ بِسَبَبِ بِنْتِ الهَوَى، أمّا الزِّنا مَعَ المُتَزَوِّجَةِ فيُكَلِّفُكَ حياتَكَ.

Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 أ يَحْمِلُ أحَدٌ ناراً فِي حِضنِهِ وَلا تَحتَرِقُ ثِيابُهُ؟

Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 أ وْ يَدُوسُ عَلَى الجَمرِ وَلا تُلذَعُ قَدَماهُ؟

Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 ه َكَذا هُوَ حالُ مَنْ يُعاشِرُ زَوجَةَ صاحِبِهِ. إنْ لَمَسَها، لَنْ يُفلِتَ مِنَ العِقابِ.

Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 ل ا يَحتَقِرُ أحَدٌ اللِّصَّ إذا سَرَقَ لِيَشبَعَ وَهُوَ جائِعٌ.

<Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 و َمَعْ ذَلِكَ، فَهُوَ يَدفَعُ سَبعَةَ أضعافٍ إنْ أُمسَكَ. وَقَدْ يَدفَعُ كُلَّ ما فِي بَيتِهِ.

И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 أ مّا الزّانِي فَعَدِيمُ الفَهمِ، وَهُوَ يُدُمِّرُ نَفسَهُ.

Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 س َيَتَلَقَّى الضَّرَباتِ وَسَيُذَلُّ، وَعارُهُ لَنْ يَزُولَ.

Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

34 ل ِأنَّ الغَيرَةَ تُوقِظُ غَضَبَ الزَّوْجِ، فَلا يُشفِقُ حِينَ يَنتَقِمُ.

Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 ل ا يَقبَلُ تَعوِيضاً، وَيَرفُضُ الرِّشوَةَ مَهما كانَتْ كَبِيرَةً.

Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.