1 و َتَزَوَّجَ إبْراهِيمُ امْرأةً أُخْرَى اسْمُها قَطُورَةَ.

А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

2 و َأنْجَبَتْ زِمْرانَ وَيَقْشانَ وَمَدانَ وَمِدْيانَ وَيِشْباقَ وَشُوحَ.

Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха.

3 و َأنجَبَ يَقْشانُ شَبا وَدَدانَ. وَنَسلُ دَدانَ هُمْ شَعبُ أشُّورِيمَ وَلَطُوشِيمَ وَلأُمِّيمَ.

И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим.

4 أ مّا أولادُ مِدْيانَ فَهُمْ عَيفَةُ وَعِفْرُ وَحَنُوكُ وَأبِيداعُ وَألْدَعَةُ. كانَ هَؤُلاءِ جَمِيعاً أبْناءَ قَطُورَةَ.

А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура.

5 و َمَلَّكَ إبْراهِيمُ إسْحاقَ كُلَّ ما كانَ لَهُ.

Но Авраам даде целия си имот на Исаака.

6 ل َكِنَّهُ قَدَّمَ هِباتٍ لِأبْناءِ جَوارِيهِ. وَأثْناءَ حَياتِهِ، صَرَفَهُمْ شَرْقاً بَعِيداً عَنِ ابْنِهِ إسْحاقَ إلَى أرْضِ المَشْرِقِ.

А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.

7 و َعاشَ إبْراهِيمُ مِئَةً وَخَمْساً وَسَبْعِينَ سَنَةً.

И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.

8 و َأسلَمَ رُوحَهُ فِي سِنِّ الشَّيخُوخَةِ، بَعْدَ حَياةٍ طَوِيلَةٍ مُرْضِيَةٍ، وَضُمَّ إلَى جَماعَتِهِ.

И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит <от дни>; и прибра се при людете си.

9 و َدَفَنَهُ ابْناهُ إسْحاقُ وَإسْماعِيلُ فِي كَهفِ المَكْفِيلَةِ فِي حَقلِ عِفْرُونَ بْنِ صُوحَرَ الحِثِّيِّ، الَّذِي يَقَعُ شَرْقِيَّ مَمْرا.

А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий,

10 و َهُوَ الكَهْفُ الَّذِي اشْتَراهُ إبْراهِيمُ مِنَ الحِثِّيِّينَ. وَدُفِنَ هُناكَ إبْراهِيمُ وَامْرَأتُهُ سارَةُ.

нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, <също> и жена му Сара.

11 و َبَعْدَ مَوْتِ إبْراهِيمَ، بارَكَ اللهُ ابْنَهُ إسْحاقَ. وَاسْتَقَرَّ إسْحاقُ عِنْدَ بِئْرِ لَحَي رُئِي.

А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои.

12 ه َذِهِ أسْماءُ أبناءِ إسْماعِيلَ الَّذِي أنْجَبَهُ إبْراهِيمُ مِنَ الجارِيَةِ المِصْرِيَّةِ هاجَرَ.

Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама;

13 ه َذِهِ أسْماءُ أولادِ إسْماعِيلَ حَسَبَ تَسَلْسُلِ وِلادَتِهِمْ: نَبايُوتُ، وَهُوَ بِكْرُ إسْماعِيلَ، وَقِيدارُ وَأدَبْئِيلُ وَمِبْسامُ،

и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден - Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам,

14 و َمِشْماعُ وَدُومَةُ وَمَسّا

Масма, Дума, Маса,

15 و َحَدارُ وَتَيماء وَيَطُورُ وَنافِيشُ وَقِدْمَةُ.

Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.

16 ه َؤُلاءِ هُمْ أولادُ إسْماعِيلَ. وَهَذِهِ أسْماؤُهُمُ الَّتِي سُمِّيَتْ عَلَيها قُراهُمْ وَمُخَيَّماتُهُمْ. وَكانُوا اثْنَي عَشَرَ شَيخَ عَشِيرَةٍ.

Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.

17 و َعاشَ إسْماعِيلُ مِئَةً وَسَبْعاً وَثَلاثِينَ سَنَةً. وَلَفَظَ أنفاسَهُ الأخِيرَةَ وَماتَ. وَضُمَّ إلَى جَماعَتِهِ.

И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си.

18 و َنَصَبُوا خِيامَهُمْ مِنْ حَوِيلَةَ إلَى سُورِ مِصْرَ، امْتِداداً إلَى أشُّورَ فِي مُواجَهَةِ إخْوَتِهِمْ. عائلةُ إسْحاق

А <потомците му> се населиха <в земите> от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; <Исмаил> се засели независим от всичките си братя.

19 و َهَذِهِ هِيَ قِصَّةُ عائِلَةِ إسْحَاقَ بْنِ إبْراهِيمَ. وَلَدَ إبْراهِيمُ إسْحَاقَ.

Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака,

20 و َكانَ إسحَاقُ فِي الأرْبَعِينَ مِنْ عُمْرِهِ حِينَ تَزَوَّجَ رِفْقَةَ بِنتَ بَتُوئِيلَ الأرامِيِّ، الّذِي مِنْ فَدَّانَ أرامَ، وَهِيَ أُخْتُ لابانَ.

а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана.

21 و َصَلَّى إسْحَاقُ إلَى اللهِ لأجلِ زَوْجَتِهِ لأنَّها كانَتْ عاقِراً. وَاسْتَجابَ لَهُ اللهُ ، فَحَبِلَتْ رِفْقَةُ زَوْجَتُهُ.

И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.

22 و َتَرافَسَ الوَلَدانِ داخِلَها. فَقالَتْ رِفْقَةُ: «إنْ كانَ الأمْرُ هَكَذا، فَلِماذا أنا حُبلَى؟» فَذَهَبَتْ لِتَسألَ اللهَ عَمّا يَحدُثُ.

А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.

23 ف َقالَ لَها اللهُ: «فِي داخِلِكِ أُمَّتانِ، وَمِنْ بَطْنِكِ يَنْقَسِمُ شَعْبانِ. وَيَكُونُ أحَدُهُما أقْوَى مِنَ الآخَرِ، وَأكْبَرُهُما سَيَخْدِمُ أصْغَرَهُما.»

А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.

24 و َلَمّا حانَ وَقْتُ الوِلادَةِ، أنجَبَتْ تَوْأميْنِ.

И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.

25 ك انَ الأوَّلُ أحمَرَ البَشَرَةِ، وَجِلْدُهُ أشْبَهُ بِرِداءٍ كَثِيفٍ مِنَ الشَّعْرِ. فَسُمِّيَ عِيسُو.

Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}.

26 ث ُمَّ خَرَجَ أخُوهُ وَيَدُهُ مُمْسِكَةٌ بِعَقِبِ عِيسُو، فَسُمِّيَ يَعْقُوبُ. وَكانَ إسْحاقُ فِي السِّتِّينَ مِنْ عُمْرِهِ عِنْدَما وُلِدا.

После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, <или> който прави засада.}. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.

27 و َكَبِرَ الوَلَدانِ. وَصارَ عِيسُو صَيّاداً ماهِراً مُحِبّاً لِلبَقاءِ فِي الخَلاءِ. أمّا يَعْقُوبُ فَكانَ رَجُلاً هادِئاً يَلْزَمُ المُخَيَّمَ.

И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.

28 و َكانَ إسْحاقُ يُفَضِّلُ عِيسُو، لِأنَّهُ يُحِبُّ ما يَصْطادُهُ لَهُ. أمّا رِفْقَةُ فَكانَتْ تُفَضِّلُ يَعقُوبَ.

И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.

29 و َذاتَ يَوْمٍ، كانَ يَعقُوبُ يَطبُخُ حَساءً. فَجاءَ عِيسُو مِنَ الحَقلِ، وَكانَ قَدْ أعْياهُ الجُوعُ.

<Един ден> Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;

30 ف َقالَ عِيسُو لِيَعْقُوبَ: «أطْعِمْنِي مِنْ ذَلِكَ الحَساءِ الأحْمَرِ، فَأنا جائِعٌ جِدّاً.» وَلِهَذا صارَ عِيسُو يُدْعَى أيضاً أدُومَ.

И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено <вариво>, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}.

31 ف َقالَ لَهُ يَعْقُوبُ: «بِعْنِي أوَّلاً حُقُوقَكَ كابنٍ بِكْرٍ.»

И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

32 ف َقالَ عِيسُو: «ها أنا أمُوتُ مِنَ الجُوعِ، فَما نَفْعُ حُقُوقِي كَبِكْرٍ؟»

А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?

33 ف َقالَ يَعقُوبُ: «احلِفْ بِذَلِكَ أوَّلاً!» فَحَلَفَ لَهُ عِيسُو، وَباعَ حُقُوقَ بُكُورِيَّتِهِ لِيَعْقُوبَ.

И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.

34 و َأعطَى يَعْقُوبُ عِيسُو خُبْزاً وَعَدَساً مَطْبُوخاً فَأكَلَ عِيسُو وَشَرِبَ وَقامَ وَمَضَى مُسْتَهيناً بِحُقُوقِهِ كابنٍ بِكْرٍ.

Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.